Толкова сме свикнали с устройството на съвременните автомобили, че рядко се замисляме: не можеха ли те да бъдат и съвсем различни? Историята е пълна с примери за обещаващи технологии, които не са се наложили заради дребни недостатъци или дори чиста случайност.
Газотурбинни мотори
Те се използват повече от век в авиацията, но единствено Chrysler някога се е опитвал да ги въведе и в автомобилите. Предимствата им са, че имат по-малко движещи се части и съответно са по-неподатливи на повреди, а също, че могат да използват най-различни типове гориво. Джордж Хюбнър работи върху тях няколко десетилетия и дори пуска няколко десетки автомобила (с емблемата на Chrysler и купета на Ghia) за продължителни тестове по нормални пътища, пише automedia.investor.bg.
Врати тип чайка
През 50-те Mercedes със своя 300SL превърна отварящите се нагоре врати в символ на суперлукса и високия стил. Оттогава най-различни производители - от DeLorean до Tesla - са се опитвали да ги наложат, но неизменно удрят на камък. Основните проблеми са четири: тези врати влошават безопасността при преобръщане, изместват центъра на тежестта на автомобила нагоре, трудни са за използване в тесни пространства като подземни паркинги, и накрая са доста скъпи и ненадеждни.
Електромагнитно окачване
Несъмнено свързвате компанията Bose най-вече с качествени аудиосистеми и слушалки. Но в края на 70-те основателят й д-р Амар Боуз се амбицира да създаде съвършеното автомобилно окачване. Ползващо електромагнити, то бе способно да изглажда абсолютно всички неравности и да поддържа колата идеално изправена при (почти) всякакви условия.
Ракетни спирачки
Още през 40-те години няколко американски компании започнаха да проучват възможността да използват ракети за аварийно спиране на автомобилите. При тестовете те, вградени в предния капак и с насочени напред и нагоре струи, даваха до 2g спирачна сила - много окуражаващ показател. Проблем се оказа обаче безопасността, и така идеята беше изоставена. В наши дни при наличието на компютри и радари в автомобилите такава система на практика би предотвратила огромна част от ударите отзад.
Малък електрически градски транспорт
Проблемът с градския трафик и замърсяването е родил много подобни решения, като например създадения от сър Клайв Синклер Sinclair C5. Идеята е да имате персонален електрифициран транспорт, който не замърсява и не заема място. При дебюта си през 80-те обаче C5 струваше осем пъти повече от велосипед, а не предлагаше нито повече безопасност, нито повече удобства (нямаше дори покрив). Батерията му беше ненадеждна и с твърде скромен пробег.
Парни двигатели
Днес може да ви звучи невероятно, но в началото на ХХ век парата бе също толкова популярно задвижване за автомобилите, колкото и двигателят с вътрешно горене. Парните машини имаха съществени недостатъци - най-вече огромно тегло и ниска скорост, но имаха и предимства. Не се знае как щеше да се развие това състезание, ако точно тогава не бяха открити рекордни нови залежи на петрол, което свали драстично цената му и даде предимството на ДВГ. Днес парните автомобили са колекционерска рядкост, притежание на ентусиасти като Джей Лено (на снимката).
Модулни купета
Идеята една кола да може да изпълнява най-различни задачи не е нова. Но първият наистина сериозен опит бе направен от Джорджето Джуджаро и неговото ателие Italdesign. През 1982 те представиха концепта Capsula - по същество една платформа с множество взаимозаменяеми купета. Capsula можеше да бъде пътнически миниван, товарен пикап, линейка, открита голф-количка и дори подвижен кран.
Нечупливите прозорци
През 40-те гениалният изобретател Престън Тъкър реши по радикално различен начин проблема за натрошените стъкла при катастрофа. В своя новаторски Tucker 48 той направи предното стъкло нечупливо, но за сметка на това самооделящо се при удар. Това бе само една от многото оригинални идеи в този автомобил. Само година по-късно обаче компанията бе ликвидирана след скалъпен процес за борсови измами, зад който по-късно се доказа, че стоят интересите на трите гиганта от Детройт.
Летящите коли
Още през 1927 Хенри Форд започна да експериментира с едноместен автомобил-самолет, но се отказа след смъртта на един от пилотите-изпитатели. Оттогава мечтата за кола, която при нужда може да лети, неизменно е на една ръка разстояние - без никога да я постигнем. Днес има компании като Terrafugia, които предлагат работещи хибриди, но и те се нуждаят от специални писти за излитане. Впрочем, като гледаме трафика по улиците, не ни се мисли какво би станало в небето, ако автомобилите ни можеха и да летят.
Роторните двигатели
Това е технология, която вълнува автомобилните инженери още от първия патент на Феликс Ванкел през 1929. Но до момента предимствата на роторите неизменно се заличават от недостатъците им: лоша термална ефективност, висок разход на масло, и най-вече твърде много вредни емисии. Все пак компании като Mazda не се отказват от опитите да решат тези проблеми
