Пътният експерт Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики публикува своята гледна точка по отношение на промените в Наказателния кодекс, засягащи отнемането на автомобили на лица шофирали след употребата на алкохол или упойващи вещества.

Предлагаме ви мнението й, изцяло базирано на официална статистика и проучване, което е направила сред различни други държави в Европа, където се прилага същата или много подобна мярка.

В последните години в България зачестяват инцидентите на пътя, причинени от водачи, които управляват моторни превозни средства (МПС) след употреба на алкохол и упойващи вещества. В отговор на тази тревожна тенденция, в Наказателния кодекс на Република България бяха въведени промени, които позволяват отнемането на автомобила на нарушителите. Тази мярка, насочена към намаляване на пътните инциденти и защита на обществото, провокира разнообразни реакции и дебати в обществото.

Промяната в Наказателния кодекс

Основната промяна в българския Наказателен кодекс е въведена чрез чл. 343б, който засяга водачи, които управляват МПС в нетрезво състояние или под влиянието на наркотици. Законодателната поправка предвижда прилагане на тежки санкции, включително конфискация на превозното средство на нарушителя. Тази промяна се явява като превантивна мярка за ограничаване на подобни нарушения и пътни инциденти.

Европейски опит

Отнемането на автомобили на пияни или употребили наркотици водачи не е новост в Европа. Подобни мерки се прилагат в редица страни, включително:

Финландия - Конфискация на автомобила е част от наказанията за шофиране в нетрезво състояние, като това действа ефективно за намаляване на нарушенията.
Швеция - При рецидив или особено тежки нарушения, свързани с алкохол или наркотици, автомобилите се конфискуват.
Норвегия - Водачите, заловени с над определено количество алкохол в кръвта, рискуват да загубят превозното си средство.
Латвия и Естония - Отнемането на автомобили е част от наказателната политика срещу рецидивисти.

Тези примери показват, че подобни мерки са ефективни в Европа и България следва успешни практики. Въпреки това, има различни мнения по отношение на справедливостта и ефективността на тези наказания.

Мнения "за" и "против"

Мнения "за":

Превантивен ефект: Конфискацията на автомобила действа като възпиращ фактор за водачите. Страхът от загуба на превозното средство може да бъде сериозна мотивация за спазване на закона.

Намаляване на инцидентите: Опитът на други европейски държави показва, че подобни мерки намаляват инцидентите на пътя, свързани с алкохол и наркотици.

Социална отговорност: Тези мерки подчертават важността на личната отговорност за обществената безопасност.

Мнения "против":

Прекомерна строгост: Критиците смятат, че отнемането на автомобил е прекалено сурово наказание, особено за хора, които не са рецидивисти.

Социални неравенства: Наказанието може да има по-сериозни последици за хората с по-нисък социален статус, за които автомобилът е жизненоважен.

Нечестно спрямо съвместните собственици: В случаите, когато автомобилът не принадлежи само на нарушителя, отнемането му може да засегне и други лица, които не са извършили нарушение.

Статистика на наказателните производства по чл. 343б от Наказателния кодекс

Според данни на Прокуратурата на Република България за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2024 г., досъдебните производства по чл. 343б НК имат следната динамика:

2022 г.: Образувани са 9148 досъдебни производства, като 7433 от тях са внесени в съда, а 7406 лица са осъдени.

2023 г.: Забелязва се лек спад – 8793 новообразувани производства, 6424 от които са достигнали до съдебни актове, а 6444 лица са осъдени.

Първо полугодие на 2024 г.: За този период има 3997 новообразувани дела, 2942 от които са внесени в съда, като 2917 лица са осъдени.

Тези данни показват стабилна тенденция в броя на образуваните досъдебни производства, макар и с лек спад през 2023 г. Интересно е да се отбележи, че броят на осъдените лица е почти равен на броя на внесените в съда дела, което говори за висок процент на успешни присъди. За първата половина на 2024 г. официалната статистика показва, че мярката продължава да бъде активно прилагана и се отчита стабилна устойчивост и спад.

Данните от прокуратурата на Република България за броя на досъдебните производства по чл. 343б ясно показват тази стабилна тенденция в прилагането на закона, но и забележим спад в броя на новообразуваните производства. През 2022 г. са регистрирани 9148 нови досъдебни производства, а през 2023 г. този брой спада на 8793, което е намаление с около 4%. Още по-значително е намалението през първата половина на 2024 г., когато броят на новообразуваните дела е 3997. Това сочи към ясна тенденция за намаляване на нарушенията, свързани с управление на МПС под въздействието на алкохол и наркотици.

Този спад може да бъде интерпретиран като доказателство за ефективността на мярката за конфискация на автомобили. Очевидно е, че по-строгите наказания и рискът от загуба на превозното средство действат възпиращо на потенциалните нарушители. Намалението в броя на образуваните досъдебни производства през този период е знак, че употребата на алкохол и наркотици при управление на МПС намалява, което от своя страна води до по-малък брой инциденти и повишена безопасност по пътищата. Тази стабилна тенденция е показател за ефективността на законодателните промени и за възможността те да бъдат утвърдени като дългосрочна мярка за подобряване на пътната безопасност в България.

Допълнителна подкрепа за ефективността на тези мерки се вижда и в официалната статистика на Министерството на вътрешните работи (МВР) за броя на ранените и загиналите при пътнотранспортни произшествия (ПТП) за периода 2022–2024 г. Според данните, през 2022 г. загиналите при ПТП са 531 души, докато през 2023 г. този брой намалява на 490. В първата половина на 2024 г. се забелязва по-нататъшно намаление, като броят на загиналите е 220 души. Този спад в броя на жертвите е придружен и от намаляване на броя на тежко ранените при ПТП – през 2022 г. са ранени 7900 души, а през 2023 г. този брой спада на около 7500.

Макар че различни фактори допринасят за този спад – включително подобрения в инфраструктурата и засилен контрол върху пътната безопасност – част от този успех може да бъде приписан и на по-строгите мерки, заложени в Наказателния кодекс. Конфискацията на автомобили и строгите санкции срещу пияни и дрогирани шофьори имат директен ефект върху намаляването на броя на инцидентите, като възпират опасни поведения на пътя. Тези законови промени допринасят за опазването на човешкия живот и безопасността на всички участници в движението.

Човешки права и безопасност на пътищата

Един от важните аспекти на прилагането на подобни мерки е гарантирането на човешките права. На пръв поглед, отнемането на лична собственост, каквато е автомобилът, може да изглежда като накърняване на правата на гражданите. Въпреки това, в този контекст, правото на живот и безопасност на другите участници в движението трябва да бъде приоритет. Водачите, които управляват МПС след употреба на алкохол или наркотици, застрашават не само себе си, но и всички останали по пътищата.

Правото на свободно и безопасно придвижване на гражданите е не по-малко важно от правото на собственост. Когато едно нарушение пряко застрашава живота и здравето на другите, държавата има задължението да предприеме действия за защита на обществото. Конфискацията на автомобила е мярка, която служи именно на тази цел – да предпази останалите участници в движението и да гарантира тяхната безопасност.

Баланс между правата на индивидуалния нарушител и обществения интерес

Конституцията на Република България признава правото на всеки гражданин на безопасност. Това означава, че обществото има законов интерес да бъде защитено от действията на лица, които застрашават обществения ред и сигурност, включително по пътищата. Макар конфискацията на автомобилите да изглежда като рестриктивна мярка, тя осигурява справедлив баланс между правата на нарушителите и обществения интерес.

Изводи

Промяната в Наказателния кодекс на Република България, свързана с отнемането на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори, е важна и навременна мярка, която цели да подобри безопасността на пътя. Макар да има различни мнения относно справедливостта на тази санкция, опитът на други европейски държави показва, че подобни действия имат превантивен ефект. Статистиката на прокуратурата на Република България показва, че този закон е прилаган ефективно, което е предпоставка за бъдещото му утвърждаване като ключов елемент от наказателната политика на страната. В крайна сметка, мярката гарантира правото на гражданите на безопасност и сигурност, което е основен стълб на човешките права в едно демократично общество.