София. Град, в който всяка зелена светлина може да е последна. Улици, които вместо пътища към дома се превръщат в капани. Кръстовища – сцени на шок, писък и сблъсък. Последното видео, публикувано от Столичната полиция, не оставя място за съмнение: ние не шофираме – ние се разминаваме със смъртта на косъм. Всеки ден.
Кадрите от камерите са ужасяващи. Размазани коли, които се превръщат в метални куршуми. Мотоциклетисти, изхвърлени във въздуха като парцалени кукли. Хора, повалени на пешеходна пътека, които никога няма да довършат разказа си от деня. Мокра настилка, безразсъдство, превишена скорост, отнето предимство – комбинацията е все по-често фатална.
Защо?
Защо продължаваме да бързаме така, сякаш животът ни зависи от закъснението – докато всъщност умираме от него? Защо у нас воланът дава власт, а не отговорност?
Това не е просто апокалиптичен монтаж на катастрофи. Това е ежедневието, което мнозина от нас вече приемат като “нормално”. Шофирането в София се е превърнало в руска рулетка – със спирачки, които закъсняват, и със съвест, която не идва никога.
Къде е страхът? Къде е уважението към живота – на другите и на собствения? Колко още деца ще останат без родители? Колко още родилки ще се возят до болницата в линейка, заобикаляна от джигити? Колко още пешеходци ще загиват, защото някой „не ги е видял“ или „нямал време да спре“?
Столицата не се нуждае от още табели. Тя се нуждае от култура. От контрол. От истинско присъствие на закона, а не само от видеа, качени след поредната касапница.
Източник: Столична дирекция на вътрешните работи. Кадрите са от пътни камери, поставени на софийските булеварди.
