В Люлин има кръстовище, където червеният светофар е просто мнение, а правилата за движение са като новогодишни обещания: звучат добре, но никой не ги спазва.

На кръстовището, заснето във видео, разпространено в социалните мрежи, очевидно живеем в паралелна реалност. Там един сребрист автомобил минава на червено така, сякаш е част от VIP процесия. Не само че не му пука за светлината, а дори спира в средата на кръстовището, изчаква с увереността на генерал и след това... завива наляво, както му е удобно. Ефектно. Брутално. Абсолютно типично.

Нарушенията не са инцидент. Те са норма. На същото кръстовище, твърдят жители, могат да се отнемат поне 100 книжки на ден. Е, стига да има кой да ги отнеме. Но няма – не защото липсват институции, а защото те вече са се предали. А и в Люлин явно се прилагат други правила – базирани на самоувереност, безнаказаност и добрата стара формула „Няма кой да ме спре“.

Кой е виновен?

Виновен е шофьорът, разбира се. Виновна е и културата, която му позволява да вярва, че е над закона. Виновна е и държавата, която все още мисли, че светофарът е самодостатъчен без контрол. Виновни сме всички, когато просто снимаме и псуваме във Facebook, но не настояваме за камери, санкции, ред.

И ако този сребрист шофьор не е спрян днес, утре може да е по-нахален. Или по-бърз. Или просто да отнеме живот. Както се случва често...