Понякога човек се пита кое е по-страшното – че в българско училище осмокласник вади нож и наръгва друго дете, или че директорката на това училище излиза пред медиите и нарича всичко това… „шега“. Не инцидент, не тревожен сигнал, не аларма за сигурността на децата ни. А шега.
Шега с острие, с кръв, с „Пирогов“ и с безсрамно спокойствие.
Директорката на училището, в което дете е наръгано с нож: Станало е на шега
Да не би в новото училищно ръководство на „модерната педагогика“ вече да има нов предмет – „Нож и шега“?
Урок първи:
Когато дете наръга друго дете, не се паникьосвайте. Усмихнете се пред камерите и кажете, че всичко е закачка.
Урок втори:
Не взимайте думата „отговорност“ твърде насериозно. Звучи тежко, а ние сме училище, не съд.
Какво ни казва това, когато директорка – човекът, който би трябвало да е пазител на реда и сигурността – превръща нож в метафора за детска игра? Че сме се примирили? Че ваденето на хладно оръжие вече не е червена лампа, а просто част от „младежкия темперамент“?
В нормална държава дете с нож в раницата е сигнал за системен проблем – семеен, социален, психологически, образователен. У нас – просто пореден повод за извинение и заученото „всичко е под контрол“.
Да кажеш, че наръгването е „шега“, е по-опасно от самия нож. Ножът може да пореже тяло. Но тази дума – „шега“ – реже доверието в училището като институция, в учителя като авторитет, в родителя като защитник.
Това е нормализация на насилието, опакована в усмивка. Една „бодра“ форма на безразличие, в която училището вече не възпитава, а замазва. Симптом, че децата ни растат в свят, в който възрастните са спрели да се шокират.
В този учебник по безразличие ножът вече не е символ на агресия, а метафора на нашето бездушие. Учениците ще забравят какво са писали на контролното, но ще запомнят, че могат да извадят нож и после някой ще каже „айде бе, шегичка“.
А може би следващият урок ще е „стрелба за забавление“? Или „насилие по избор“? Да каже директорката. Щом ножът вече е шега, граници няма...
