Изявление на председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева, че се обсъжда възможността българският език да се изучава в училищата като чужд от учениците, за които не е майчин, предизвика вълна от възмущение и патриотични призиви сред политици и обществени фигури два месеца преди поредните избори в страната. "Новината" беше отречена както от просветното ведомство, така и от участници в дискусията по темата, но продължава да се споделя в социалните мрежи, подкрепена от призиви за запазване на българщината.
"Българският да се изучава като чужд език от децата, за които той не е майчин, обмислят в Министерството на образованието (МОН)", съобщи Янка Такева пред БНР - Варна, на 29 август. Тя определи идеята като "изключително опасна", защото ще доведе до по-голяма сегрегация на общности, и уточни, че "това е по предложение на хората, които работят в МОН, именно съветниците".
"Аз съм една от малкото хора в работната група, които протестираме срещу това", каза Такева, а след това допълни, че получила подкрепа единствено от Деян Колев, председател на центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". На въпрос дали предложението ще бъде подкрепено Такева отговаря, че то "намира подкрепа, защото това е записано в програмата на правителството в частта на средното образование".
"Това е опасно и аз смятам, че министър (Галин) Цоков, министър-председателят и депутатите трябва да се замислят какви ще бъдат негативите впоследствие", заявява Такева пред общественото радио.
Проверка в публикуваната от правителството програма за управление на България показва, че там няма записано изучаване на българския език като чужд за никой от учениците, пише Дневник. В документа като цел е посочено "въвеждане на концепция за езикова интеграция и регламентирането ѝ в образователната система с цел задържане на ученици в образователната система, допълнителна езикова подготовка, подкрепа на учителите и осигуряване на допълнителна финансова подкрепа".
Срокът за изпълнение е ноември 2024 г.
"Хора, събудете се"
Твърдението на Такева надигна вълна от обвинения в безродие, потъпкване на българщината и призиви за оставка на министъра.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини правителството, че "обезбългарява брутално" страната, и индиректно обвини правителството, че нарушава конституцията, наричайки българския език чужд. "Хора, събудете се", настоя в пост във "Фейсбук" Нинова, чиято партия е петата по големина в парламента.
Според конституцията български език е официалният в републиката, а изучаването и ползването му е право и задължение на всички граждани. "Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език", пише в основния закон.
Извънпарламентарната формация ВМРО призова министерството да отговори дали наистина обмисля обявената от Янка Такева промяна и в случай че информацията е вярна, иска оставката на министъра на образованието проф. Галин Цоков и уволнението на служителите на министерството, които са изготвили това предложение.
Председателят на държавния медиен регулатор - Съвета за електронни медии, Соня Момчилова обвинява властите в опит да "занулят" държавата, като посочва, че този процес започва с езика, а следват "историята, паметниците, объркването в ориентацията - кой си и има ли смисъл да принадлежиш към род и родина".
Съпругата на президента Десислава Радева също изрази позиция в профила си във Фейсбук.
Министерството: Не са правени никакви предложения
Днес Министерството на образованието и науката разпространи официална позиция, в която отрича съобщеното от Янка Такева и нарича спекулациите с българския език и неговото изучаване в училище "вредни и опасни".
"Разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо. Под никаква форма и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или преподаването му чрез друг език не е стояло на дневен ред", се казва в позицията на министерството. В нея се разбира, че ведомството е сформирало работна група, която цели да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език.
Според съобщението единствената цел на работната група е да се набележат мерки за подобряване на езиковата подкрепа - чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез иновативни методи на преподаване и др.
Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план
От ведомството изрично уточняват, че нито един участник в работните групи по никакъв начин не е упълномощаван да изразява позиция от името на институцията, тъй като задачата е да се обсъдят предложения и само консенсусните да бъдат оформени в доклад, а до момента не са направени никакви официални предложения. Министерството обвързва политическите реакции с предизборната кампания за местния вот, но призовава политиците да не спекулират с подобни теми и да не заблуждават обществото, като създават страх и омраза.
Пред "Дневник" споменатият от Такева Деян Колев, председател на центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", също отрече от министерството да предлагат изучаването на българския език като чужд език, когато той не е майчин. По думите му такова предложение не е имало.
Колев уточни, че според държавните образователни стандарти българският език се изучава като чужд език от децата на мигрантите, граждани на Европейския съюз и трети страни. За децата от традиционните малцинства в България това не важи - те учат наравно с всички други български ученици.
"Това, което и аз, и Такева казваме, е, че не бива да обсъждаме идеята за това българският език да се изучава като втори чужд език за децата от традиционните етнически малцинства. Не бива неща, които се прилагат при децата на мигранти, да се прилагат към децата от традиционните малцинства, защото ситуацията е различна. Тези деца гледат българска телевизия, при тях има приток на българска реч, това за тях не е чужд език", каза той. Колев предлага допълнителната подкрепа за децата да бъде под формата на интерактивни игри, театър и др.