Всичко днес е по-различно. Във въздуха витае нещо магично, многогласно, радостно. Първият учебен ден! Всяка година го изживяваме отново и на повечето от нас - децата, техните родители и учители, остава в сърцата им. Децата пак с трепет прекрачват прага на училището, облечени в нови дрехи, с букет в ръка и усмивки, изпълнени с очакване. Училищният звънец пак се чува след отмарящата лятна ваканция – символ на ново начало и приключение в света на знанието.

Пораснали и променени след летните месеци, децата от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив се събират в двора на училището, готови да се срещнат отново със своите съученици и да споделят летните си преживявания. Има нещо магическо в този ден – шумът, смехът и оживлението се сливат в едно, докато очакването за новите уроци и приключенията в класните стаи расте.

Разбира се, най-нетърпеливи са първокласниците - бъдещите балерини, пианисти, цигулари, които ще прославят училището и страната си така, както са го правели техните предшественици. За първолаците това е миг, изпълнен с много емоции – радост, любопитство, трепет и, разбира се, малко притеснение.

Вълнението е започнало още от сутринта. Родителите са приготвили новите раници, които блестят с ярки цветове и любими герои, а дрехите са изгладени и подбрани с много внимание. Първокласниците оглеждат всичко с любопитство и очакване – те знаят, че този ден ще е специален.

Малките ръчички все още здраво стискат родителските, а сърчицата туптят силно. Какво ли им се върти в главичките: „Как ще изглежда моята класна стая?“, „Ще намеря ли приятели?“, „Дали учителката ще е мила?“. Усмивките на учителите и любопитните погледи на другите деца създават усещането за ново и непознато начало. Някои първокласници са смели и нетърпеливи, други са по-срамежливи, но всички усещат, че този ден е началото на нещо важно. Но най-важното е, че те осъзнават колко е забавно да бъдеш ученик – да играеш, да учиш и да създаваш нови приятелства.

Учителите, посрещнати с обич и уважение, са готови да поведат децата по пътя на знанието. Те са тези, които ще разпалят искрата на любопитството, които ще вдъхновят децата да мечтаят и да учат. Цветята, поднесени в знак на признателност, са малък жест, който символизира уважението към тяхната всеотдайност.

Но най-силният елемент на този ден е жаждата за знания. Тя не угасва с годините – напротив, първият учебен ден е само началото на едно пътешествие, което продължава цял живот. Живеем в свят, който постоянно се променя и развива, и нашата способност да се учим и адаптираме е ключът към успеха. От малките уроци в училище до големите предизвикателства на живота, знанието е безценен спътник, който ни води напред.

Първият учебен ден е празник на младостта, на мечтите и на надеждата. Той ни напомня, че въпреки годините, никога не трябва да спираме да учим и да търсим нови хоризонти.

На събитието присъства и министърът на културата Найден Тодоров.