В сърцето на Рим, сред вековните камъни и стенописи на базиликата „Сан Клементе“, учителите от ОУ „Княз Александър I“ в Пловдив преживяха един от онези мигове, в които историята и настоящето се докосват. Те се озоваха в храма, където на 14 февруари 869 година е положен Кирил Философ – създателят на буквите, на които и днес учат своите ученици.

Учителите, които са пазители на знанието, влязоха в една от най-старите църкви на Рим, където сякаш всяка мозайка и всяка фреска шепти истории за духовното величие на Европа. Те коленичиха и запалиха свещ пред гроба на светията, макар и обвит в мистерия – мястото на вечния покой на Кирил и до днес е загадка. Според едни изследователи мощите му изчезват скоро след смъртта му, според други те са пренесени тайно. Но независимо от споровете, едно е сигурно: духът на Кирил живее тук, в „Сан Клементе“.

За пловдивските учители посещението бе много повече от поклонение – то бе жива връзка между първоучителя, създал азбуката, и тяхната мисия днес – да пазят и предават знанието на новите поколения. Както Кирил и Методий някога са дали на славяните писменост, така днешните български учители пазят и разпалват искрата на просвещението.

В мраморните арки и златните куполи на „Сан Клементе“ те усетиха величието на мисията си – мисия, която започва от един монах, избрал буквите за оръжие на вярата и културата, и продължава през тях самите, в класните стаи на едно от най-старите български училища.

Базиликата „Сан Клементе“ сама по себе си е паметник на времето – трицърковен комплекс на пластове. Под днешния храм от XII век лежат руините на по-ранна християнска църква от IV век, а още по-надолу – митрейум, езическо светилище от времето на Римската империя. Тази вертикална история е символична – християнството, знанието и културата израстват върху древните основи и носят светлина на нови поколения.

Учителите от „Княз Александър I“ – приемник на първото българско светско училище, се поклониха пред последния земен дом на Кирил – не с думи, а с тишина, в която звучеше цялата тежест на историята.

Една дума свързва Кирил и съвременните български учители – отговорност. Отговорност към знанието, към бъдещето, към народа. И може би именно това е истинският гроб на Кирил – не в мрамора на „Сан Клементе“, а в сърцата на онези, които пазят буквите му живи.