Българските учители не желаят да се превръщат в пазачи на мобилните телефони на учениците. Това заяви Юлиан Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Повод за разговора беше предстоящата законова промяна, с която се очаква да бъде разширена забраната за използване на телефони не само в класните стаи, но и в коридорите и общите части на училищата.

По думите на Петров, макар Министерството на образованието да планира ясни правила, в момента всяко училище само изработва свой ред, което води до хаос и неравномерно прилагане на ограниченията. „Сега около 35% от училищата имат някакъв режим за телефоните. Учителите не могат да бъдат ангажирани да събират и пазят устройствата – това не е тяхно задължение“, каза синдикалистът в ефира на bTV.

Той подчерта, че мобилните устройства се използват предимно за лични цели, а не за учене, и посочи нуждата от ясна национална стратегия, която да спаси учениците от зависимостта към телефоните, без да натоварва допълнително преподавателите. „Нека Министерството да води кампания и да предложи единен модел, а не всяко училище да измисля свои правила“, настоя Петров.

Синдикатът апелира към родителите да поемат своята отговорност, като възпитават децата си в уважение към училищния правилник. „Дисциплината се учи в семейството. Ако вкъщи се говори с неуважение към учители и институции, детето ще пренесе това поведение в училище“, каза Петров. Той напомни, че училищният правилник често остава само на хартия, като реалното му спазване е под 50%.

Според него, макар заплатите на учителите да са се повишили през последните години, натоварването остава голямо – от административни изисквания, агресия в класните стаи и трудна комуникация с родители. „Това е по-скоро клише – да се говори за високи заплати. Младите учители често не издържат на напрежението и напускат системата, въпреки порива на сърцето, с който са влезли“, коментира Петров.

Синдикатът подкрепя и идеята за въвеждане на предмет, свързан с добродетели и ценностно възпитание. Според Петров над 80% от учителите са „за“. „Не говорим за религиозно обучение, а за традиционни човешки добродетели, които се предават през поколенията. Възпитанието е толкова важно, колкото и знанията“, обясни той.