Проф. Венелин Терзиев за трети пореден път бе уличен в плагиатство. Трима арбитри са установили, че голяма част от дисертационния му труд за придобиване на научната степен доктор на науките в професионално направление "Национална сигурност", защитен през 2014 г. в Националния военен университет, на практика е копиран от други автори, сред които и информация от младежки реферати, курсови работи и други учебни материали, които са качени в интернет.

Заключението на тримата арбитри е единодушно - установено е плагиатство в особено големи размери, пише в доклад на Комисията по академична етика към министъра на образованието, публикуван днес.

Темата на труда е "Модели за повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда", а имената на Терзиев са посочени само с инициали, пише Дневник.

През март 2022 г. комисията установи, че Терзиев е придобил други две научни степени с плагиатство - доктор и доктор на науките, в професионално направление "Икономика".

Терзиев бе научен ръководител на бившия министър на икономиката Даниела Везиева, която също беше уличена в плагиатство "в особено големи размери" в труда си, на базата на който е станала доктор в направление "Национална сигурност" в Националния военен университет "Васил Левски".

През 2020 г. Терзиев бе отличен със "Златен век" - престижна награда на Министерството на културата, която се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

Сегашната проверка срещу Терзиев започва по заповед на министъра от 13 юни 2022 г. след сигнал от 5 май 2022 г., подаден от професор с инициали С.С. Проверката са извършили трима арбитри, с чиито становища Терзиев се е запознал и е отговорил на 30 септември.

Заключението на първия арбитър е, че дисертационният труд на В.Т. съдържа 256 страници (59% от общия му обем) същинско плагиатство и 128 страници (29% от общия му обем) автоплагиатство.

"Анализирайки дисертацията на В.Т., адекватният, правилният, верният, точният извод е: тя е продукт на несъмнено плагиатство в особено големи размери", пише арбитър.

Вторият арбитър посочва, че 220 страници от дисертационния труд на В.Т. са плагиатствани, включително 58 страници, "взети от младежки реферати, курсови работи и други учебни материали, които са качени в интернет". Само този факт според арбитъра "е напълно достатъчно основание В.Т. да бъде посочен за плагиат в неговата дисертация".

Отделно и "отново напълно достатъчно основание за същото е избирателното заимстване в рамките на 42 страници (почти една десета от дисертацията)" от монографията "Социална адаптация на личността" на Дончо Градев от 1976 г., "като внимателно са премахнати идеологическите термини, характерни за онова време, и заедно с това безкритично са пропуснати и са намерили място в дисертацията редица съждения от онази различна в сравнение с настоящата обществена среда", посочва вторият арбитър в заключението си.

"Сравняването на предоставения ми дисертационен труд и автореферата към него с останалите материали, детайлното съпоставяне на текстове... показват значително по обем автоплагиатство и плагиатство - копиране от оригинални източници на текстове без стилистична или граматическа преработка или с минимални преобразования", посочва трети арбитър.

В доклада се подчертава като "крайно негативна практика" от страна на В.Т. използването "на текстове, изготвени от обучаеми... и класификация на информацията: прилагането им в труд за придобиване на научна степен доктор на науките, използването "на трудове на автори от втората половина на XX век... разглеждащи теории от "реалния социализъм", както и "присвояването на авторските права над модел от по-рано разработен и защитен чужд дисертационен труд".

В свое становище, изпратено до комисията, проф. Терзиев уведомява, че обжалва заповедта, с която е започнала проверката за плагиатство пред Административния съд в София.

При доказано плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове научната степен, придобита с тези трудове, се отнема от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация, който я е присъдил. В доклада се посочва и че ръководството на Националния военен университет "Васил Левски" ще бъде запознато със заключението на Комисията по академична етика, за да упражни ректорът законовите си правомощия.