Специалността „Право“ е една от държавно регулираните професии, като именно това налага държавата (респ. Министерският съвет) да приема специална наредба, с която да урежда как в България се учи висше юридическо образование (от приема, през обучителния процес, та чак до дипломирането). Това заяви пред GLAS.bg доц. д-р Христо Паунов –
преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
Вече стана ясно, че тази година университетите, в които се предлага специалността „Право“, ще могат да приемат студенти без да провеждат задължителните досега изпити по История на България и Български език. Това стана възможно, защото с Постановление № 110 от 28 май 2020 г. Министерският съвет направи промяна в действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ (действаща от 1996 г. насам, с няколко изменения и допълнения), която ще важи само за учебната 2020/2021 г. Параграф 3 от постановлението буквално гласи: “За учебната 2020/2021 година студентите се приемат при условията и по реда на чл. 68 от Закона за висшето образование, без да се провеждат писмени конкурсни изпити по чл. 4.“
Това обаче не е единствената промяна, касаеща бъдещите юристи, която прие правителството. Със същото постановление Министерският съвет окончателно отмени новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, която трябваше да влезе в сила наесен, от учебната 2020/2021 г. Тя беше приета през 2017 г. от служебното правителство, начело с проф. Огнян Герджиков. Важна промяна, която предвиждаше, беше отпадането на задочната форма на обучение по „Право“. Освен това с нея се въвеждаха и допълнителни хорариуми за определени дисциплини , откриване на специализирани магистърски програми, както и нов начин за провеждане на трите държавни изпита – по гражданскоправни, наказателноправи и публичноправни науки. По нов начин беше уредена и практиката на студентите, която те провеждат след 2-ри, 3-ти и 4-ти курс. Първоначално беше предвидено новите правила да започнат да действат от учебната 2018/2019 г. С мотив, че университетите се нуждаят от време, за да се подготвят за нея, влизането им в сила беше отложено за академичната 2019/2020 г., а после за предстоящата учебна година. И в крайна сметка с горецитираното правителствено постановление наредбата беше окончателно отменена.
Още на 18 май 2020 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обяви в сайта си, че е променил правилника си за прием и тази година кандидатстването по специалността „Право“ ще е с оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература и общия успех от дипломата за средно образование. Това предизвика бурни и доста противоречиви реакции, като преобладаваха критичните коментари. В социалните мрежи се появиха и хумористично-подигравателни бележки в стил “Не слизайте на спирката на метрото пред СУ, защото могат да ви приемат да учите „право“. Бивши и настоящи възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет апелираха чрез медиите за запазване на престижа на специалността и се изказаха против премахването на приемните изпити. В средите на магистратите и на адвокатурата се заговори, че това решение ще доведе до девалвация на юридическата професия и опорочаване на юридическото образование, информира доц. д-р Христо Паунов – преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет.
На 21 май 2020 г. Юридическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ публикува в специализирания си сайт, както и в официалната интернет страница на ПУ своя позиция по въпроса. В нея се казва: „Ако бъдат направени изменения в нормативната уредба, която да позволява прием в специалността „Право” да бъде осъществен по различен от досегашния начин, Ви уверяваме, че сме в готовност да предприемем своевременни действия, за да се съобразим с новите условия… Уверяваме Ви, че при особената ситуация, в която се намираме, се стремим да спазим Закона и да бъдат защитени интересите на всички кандидат-студенти, като се съобразим с новите положения и уважим положения от всички Вас труд за подготовка.“ Към тази дата факултетът изрази и позицията си, че за да няма ощетени кандидат-студенти, ще даде алтернативни възможности за приемане в специалност „Право” по съществуващите и вече обявени условия – чрез два приемни изпити – по български език и история и по нов ред, ако бъде приет такъв.
За съжаление обаче приетите с ПМС 110 от 28 май 2020 г. изменения в Наредбата лишиха факултетите от възможността за провеждане на кандидатстудентски изпити за предстоящата наесен нова учебна година. Може би единствената новина в положителен аспект бе тази, че се запазва задочната форма на обучение.
На свое заседание, провело се на 1 юни 2020 г. Академичният съвет на Пловдивския университет прие, че приемане на студенти в специалността „Право“ за учебната 2020/2021 г. ще се извършва при следното балообразуване:
– Сборът от утроената оценка от ДЗИ по Български език и литература и утроената оценка от дипломата по История и цивилизация. При условие, че кандидат-студентът има ДЗИ по История и цивилизация, се утроява оценката от него.
– При образуване на състезателния бал на кандидат-студентите, чиято диплома за средно образование е издадена преди въвеждането на ДЗИ и нямат оценка от ДЗИ по Български език и литература, за балообразуваща се взема оценката от зрелостния изпит по БЕЛ или от зрелостния изпит по образователна подготовка, ориентиран към проверка на компетентностите по БЕЛ.
Извършените промени в действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ водят по логичен път до няколко заключения, без да се претендира за изчерпателност на проблематиката:
– Премахването в 12 без 5 на състезателните кандидатстудентски изпити по История на България и Български език без съмнение ще доведе до негативни усещания в много родители, които са отделили не малко средства за допълнителна подготовка по тези два учебни предмета, които традиционно служат за вход в специалността „Право“;
– Интересен остава въпросът с класирането на кандидат-студентите в университетите, в които са се провели вече предварителни изпити по История на България и Български език (Пловдивският университет за щастие отмени своите предварителни изпити).
– Съществува не само теоретичната, но и практическата възможност броят на кандидат-студентите с еднакъв бал да бъде толкова голям, че да се наложи приемане на студенти над официално утвърдения от държавата прием;
– Отмяната, макар и само за тази година, на кандидатстудентските изпити, създава горчив привкус и усещане за несправедливост по отношение на настоящите студенти, които в миналите години са положили немалко сериозни усилия, за да бъдат приети в специалността „Право“;
– Прекаленото „отваряне на фунията“ на входа не дава никакви гаранции както за качеството на новоприетите студенти, така и за възможностите за „стесняване на фунията“ на края на обучителния процес;
– Споделено е мнението, че тази промяна води до известна девалвация на юридическото образование и нови предизвикателства пред преподавателския състав на юридическите факултети;
В България към настоящия момент обучение по специалност “Право“ се провежда в девет университета. Три от тях са в столицата, а останалите шест – в областни градове в страната. На шест места обучението е в държавни висши училища, а частни са останалите три висши училища, които обучават бъдещите юристи.
Традиционно приемът на кандидат-юристи се осъществява чрез полагане на приемни изпити, които, съгласно чл. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, по принцип са по История на България и Български език. Броят на студентите в специалност “Право” е предварително определен, като той зависи от утвърдения от Националната агенция по оценяване и акредитация капацитет на съответния факултет и от отпуснатата от държавата бройка студенти. Студентите по право учат в редовна и задочна форма на обучение.
Юридическото образование в България се осъществява директно в образователната и квалификационна степен „магистър“, като то е организирано в десет семестъра с не по-малко от 3500 часа учебен хорариум. Обучението се извършва по учебен план, който включва задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Централно място и тежест в обучението заемат задължителните дисциплини, като по редица от тях отделните факултети са определили дори по-голям хорариум от минимално установения в Наредбата. Въведени са различни избираеми дисциплини, като студентите са задължени да запишат определен миниум от тях. Факултативните дисциплини се изучават само при желание от страна на студентите. Студентите в специалност “Право” завършват своето обучение с полагане на три държавни изпита – по публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки. Държавните изпити се провеждат по единни конспекти, утвърдени от министрите на образованието и науката и правосъдието. Комисиите за държавните изпити са в състав от двама хабилитирани преподаватели от съответното висше училище и един магистрат – съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или прокурор от Върховната касационна или Върховната административна прокуратура.
Доц. д-р Христо Паунов –
преподавател по Конституционно право в
Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
