Преди седмица ни излязоха позитивните тестове за COVID-19. Нямаме представа къде сме се заразили, започва разказа си българка, заразена с коварния коронавирус.

"Първите дни си мислех - това на крак го карам и не се замислям. Няколко часа по-късно нямах сила да стигна от стола до леглото. Спомените ни от последните дни са смътни и като миг, а дори не сме от тежките случаи. И все пак - 10 дни с 37-38 градуса, кашлица - не силна, но постоянна и бодяща.

И въпреки всичко за мен този бацил е различен от сезонен грип. Подмолен и неочакван е и усещаш, че в тялото ти се случва повече от излишни секрети и зачервени сливици с риск за ангина. Намира ти слабите места, които изобщо някога си имал.

Заболяха ме ушите, възпали ми се дисковата херния и боли както не е боляла от години, а днес за час виждах все едно съм гледала 2 часа към слънцето без да мигам. Загубих напълно обоняние, почти вкус, дори болка чувствам по-слабо.

Това го пиша за тези, на които им е писнало да им говорят за вируси. И на мен ми писна. Писна ми да ми страда социалния живот, доходите и изобщо изолацията през онези месеци ми се отрази трагично.

Обаче как това чудо го кара човек с хронично заболяване или възрастен - не си обяснявам. Днес личният ни лекар ни помоли да говорим на приятелите си, страшно било около него, а толкова хора се подигравали на вируса.

Зрелостта на едно общество се измерва с отношението му към неговите най-слаби членове. Който има уши да слуша, да чува", споделя пред "Труд" Мариана Макавеева.