10 минути човечност – прекалено скъпо за един хижар

Витоша - където човек отива да се откъсне от напрегнатото градско ежедневие. Където човек се чувства себе си. Където единственото човешко са другите планинари. Но не винаги. Понякога и човеците не са човеци, може би само телом, но не и духом.

Такава история разказа Николай Николов във Facebook групата "Група за планински преходи". Героите на историята са едно дете и баща му, който е пострадал по време на поход, двойка момче и момиче, един планински бегач и един хижар - или по-скоро "кръчмар на върха на планината".

Публикуваме цялата история на Николов без редакторска намеса:

На слизане от Черни връх, на около 300 метра под него попаднахме на човек с малко дете, който при прехода си беше ударил лошо крака и имаше нужда от съдействие да слезе. Аз и моята приятелка му се притекохме на помощ, като след около 5 мин. към нас се присъедини и още един мъж, планински бегач и започнахме бавно да му помагаме да слезе от планината.

Малко преди последната голяма дупка преди пътя, по който се стига до хижата видяхме, че джипа от хижата слиза на долу и другия човек на бегом успя да го спре.

И тук се случи най-абсурдното нещо, джипа продължи по пътя си под предлога, че много бил бързал и няма как да изчака 10 мин. да преведем човека до тях. Отново повтарям, че ни бяха нужни максимум 10 минути да го заведем до колата и просто да го свалят до главния път.

Наложи се да го носим около два часа надолу.

Не знам къде се е загубила човечността и елементарното човешно отношение, но дано хората от хижата на Черни връх прочетат този пост и да знаят, че това е пълен СРАМ И ПОЗОР за хора, които са планинари, управляват хижа, която се смята, че трябва да помага на всеки в екстремни ситуации. А може би са просто едни кръчмари на върха на планината и чувството за някаква отговорност и човечност им е чужда.

За хората, които сега ще попитат защо не се обадихме на ПСС ще отговоря, че човека не беше в тежко или живото застрашаващо състояние и сметнахме за ненужно да ангажираме други хора за съдействие.

Въпреки това, днес се обадих на телефона за съвети на ПСС и от там получих също толкова абсурдно отношение, както и от хижарите, които много бързаха и 10 мин. чакане щяха да променят живота им.

Господина от ПСС с огромно изумление защо изобщо му звъня ме пита защо не сме ги извикали, а след като му обясних ми каза, че нямало какво да сторят и под предлога, че има друга работа ми затвори.

Не очаквам, че от ПСС са отговорни за поведението на хората от хижата, но все пак смятам, че можеше да получа някакъв по-адекватен отговор и най-малкото да звъннат един телефон и да питат защо от хижата са отказали да ни помогнат.

Абсолютно съм възмутен от отношението на псевдохижарите и въпреки голямото ми уважение към хората от ПСС, особено след като носихме човек повече от два часа надолу в планината, смятам, че на подобни инциденти трябва да се гледа много сериозно, защото сега беше нещо малко, но утре някой наистина ще има нужда от голяма помощ и бързата реакция би спасила живот.