Една обикновена неделя се превърна в огледало на човечността — или по-точно на липсата ѝ.
Мотористът Стоян Стоянов публикува във Facebook история, която бързо се разпространи из групите на любителите на две колела. В нея той описва как, по време на път между Асеновград и Пловдив, неговата малка група мотористи закъсала.
„Минаха над 100 мотора на малки и големи групи, никой не спря поне от любопитство,“ пише Стоянов. „Спря един човек с кола, беше с жена и дете, отиде и си извади резервната гума от кросовия мотор, която за съжаление не стана, но все пак адмирации. Разбрах само, че се казва Мехмед. Мехмед, ако четеш това – благодаря ти от сърце, малко са хората като теб!“
След това спира още един – мъж с кола, който вече подминал, но се върнал, за да помогне.
„По визията беше чопърист на около 45 години, не разбрах името, но благодаря за човечността. Тогава вече бяхме намерили правилната гума и я сглобявахме.“
И тук идва равносметката, която Стоян сам формулира с болезнена точност:
„От над 100 моториста с мотори, никой не спря дори за здрасти. Спряха хора, които бяха тръгнали да си свършат някаква работа в неделя, за**аха си работата, за да ни помогнат. БЛАГОДАРЯ ВИ!“
Да, точно така – сто моториста, символът на свободата, на братството, на „един за всички“... и нито един не спира. Само двама души, случайни, без да дължат нищо на никого, показват какво значи да си човек.
Толкова често слушаме високопарни думи за „общността на мотористите“, за „чест и подкрепа на пътя“. Но когато гумата падне на асфалта, заедно с нея често пада и фасадата.
Историята на Стоян не е просто пост – тя е диагноза. Не само за мотористите, а за всички нас. Защото „братството“ не се мери по кубици, нито по марката каска. Мери се по това дали ще спреш.
А в този случай, само Мехмед спря.
