„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“

Васил Левски в писмо до Филип Тотю, датирано на 1 март 1871 г.

 „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

Из писмо на Левски до Панайот Хитов, написано през 1868 г.

„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“

Из писмата, написани от Апостола

Навършват се 152 години от заловянето на Васил Левски - Апостолът на българската свобода, от османските власти.

На 26 декември 1873 г., придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.

Според други предположения предател от хана в Къкрина известява за съмнителен гостенин. На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, обграждат рано сутринта ханчето, което е държано под наем от Христо Цонев Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало през деня. Затова Левски, въпреки че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценява, че само ще навреди на невинен човек и се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята.

Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.

Васил Левски дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността й върху себе си.

Гордо и борбено защитава делото на революцията и правото на България да бъде свободна, осъден на смърт  и на днешната дата през  1873-та година, Апостолът на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата.

Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.