Ако някога сте се чудили къде свършва гордостта и започва великата българска любовна драма – отговорът днес е прост: на един чаршаф, опънат гордо на кръстовището на „Костенски водопад“ и „Гоце Делчев“!
Надписът, изписан с маркер (очевидно с много чувства и учудващо добра граматика), гласи: „152 пъти извинявай… Прегръщам те. Целувам те. Обичам те. За: Р.М.“
Чаршафът виси кротко между два ръждиви стълба, докато минувачи, коли и автобуси го четат, подсмихват се или кимат в разбиране. Защото в тази иначе сива градска джунгла никога не е излишна една малка доза публична романтика – особено когато идва с бройка извинения, които са повече от броя на спирките на тролея.
Кой е Р.М.? Защо трябва да чете любовната изповед на фона на надраскани стени и отчайващите плочки на тротоара? Никой не знае. Но всички залагаме, че виновният за 152-те извинения сега спи на дивана. Ако въобще го пуснат да спи вътре.
Ако минете оттам – спрете. Прочетете. Усмихнете се. После се обадете на вашия човек и кажете нещо мило. София е град на задръстванията и студеното безразличие, но явно понякога, дори и най-големите грешници намират чаршаф, за да кажат най-важното:
„Извинявай. Обичам те.“
