7 септември 1989 г. 78-рожден ден на Тодор Живков. 400 хиляди души не отиват на работа. Отиват на "Голямата екскурзия".
Това е един от най-мрачните моменти в съвременната българска история. Насилствената смяна на имената и прогонването на стотици хиляди български граждани в Турция. Само през трите летни месеца на 1989 една четвърт от територията на България е полуобезлюдена, а националният доход на страната се стопява с около 10%.
Запустяват цели общини, много от къщите в селата са ограбени. По полетата бродят освободени от оборите животни, реколтата в етнически смесените райони е съсипана, спират работа и много от предприятията. Над 30 000 лекари, учители, инженери и други ценни кадри с висше образование занапред ще практикуват професиите си извън България.
И без това грохналата икономиката на страната е подкопана за пореден път.
Как започва всичко?
Анализи и хипотези започнали да рисуват интересна демогравска картина за страната. Според статистиките, изработени пред 60-те и 70-те години на миналия век - между 2010 и 2014 година турците в България щели да превишат броя на българите. МВР непрекъснато е докладвало на управниците не само за настроенията, но и за промени в броя и раждаемостта на основните малцинства – турци, цигани и помаци.
Всичко било замислено още в началото на 80-те. Идеята за етническо прочистване тогава обаче се провалила, а новината дошла лично от устата на Тодор Живков в края на октомври 1989 г., на пленум на Централния комитет на БКП Живков съобщава с половин уста за провалените планове, пишат от "Дойче веле".
По онова време съветският лидер Михаил Горбачов вече е свалил своята подкрепа към българския автократ. Живков не е получил от СССР и необходимата подкрепа за репресията срещу турците и мюсюлманите и "социалистическата общност се разпада".
На въпросния пленум Живков заявил, че вече разполага със съвсем малко време, за да бъде довършено онова, което Пенчо Кубадински нарече "продухване" на малцинствата в НРБ. Така нареченият "Възродителен процес" и масовото бягство на хората е невиждано дотогава в българската история.
В по-малки мащаби това се случва и през 1950-1951 година, когато режимът на Вълко Червенков настоява Турция да приеме 250 000 "опасни елементи" (по думите на Сталин). Всъщност става дума за мюсюлмани, които населяват южните граници на НРБ. Тогава са нанесени огромни щети върху приходите от едно ключово перо на българския износ - висококачествените ориенталски тютюни, отглеждани от турците и помаците в Родопите.
Държавата претърпява сериозни загуби по това перо и то в най-тежката година за българския комунизъм - 1989-та. Принудителната смяна на документи също гълта сериозен административен ресурс.
Някои партийни, обществени и държавни дейци се възползвали от ситуацията и службеното си положение. Придобили автомобили по бързата процедура, защото са хора с привилегии, а след това ги продали на значително по-високи цени на емигриращи български турци. Знаело се е, че режимът подготвя въвеждането на забрана за частни покупко-продажби на леки автомобили, за да се затрудни още повече превоза на изселниците.
Служители на властите също са злоупотребили - пожарникари, милиционери и служители на Държавна сигурност също продавали автомобили на мигрантите. Използвали фалшиви документи и присвоявали удръжки от заплатите на турците, напуснали работа. Други овластени спекуланти използвали фиктивни пълномощни, за да завземат или да продават недвижимо имущество, принадлежащо на заминаващите. Иначе казано - едно безконтролно грабителство.
А крахът в икономиката е факт. Това е и камъкът, който преобръща колата, смятат анализаторите. Краят на комунистическия режим в страната приключва.
А наказани за кощунството няма!
"Всички предложени за наказания са заемали постове до равнище общински началник или до чин полковник в репресивните служби, като самото максимално наказание е било просто уволнение. И няма нито един наказан служител от министерствата и другите централни управления", коментира икономистът Румен Аврамов.
Снимка: "Дойче веле"
