В кръвта му – марихуана. На съвестта му – майка в клинична смърт и дете в кома. На гърба му – арогантната самоувереност на „доброто момче“ от Слънчев бряг. А съдът реши да го пусне под домашен арест.

Да, правилно прочетохте – човек, който гази хора като сянки на плажа, дрогиран зад волана на АТВ, беше пратен вкъщи да си гледа сериалите. Момчето с АТВ-то, което превърна Слънчев бряг в арена на смърт и ужас, се оказа с марихуана, докато е газел деца и майка.

Никола, прегазил петима души с АТВ в "Слънчев бряг", бил с марихуана в кръвта

Докато не избухнаха хората. Докато роднините на жертвите не излязоха на улицата. Докато обикновени граждани не надигнаха глас, че животът на една жена и едно дете тежи повече от удобния статут на „домашен арест“. И тогава, чудо голямо – съдът изведнъж „прогледна“ и върна Никола в ареста.

Ами ако нямаше натиск? Ако нямаше протестиращи? Ако нямаше граждани, които да кажат „стига вече“? Искате ли истината? Днес този същият щеше да си бъде вкъщи, да си зарежда телефона и да гледа новините, в които разказват за жертвите му.

Това е страшното. Че справедливостта не идва от закона, а от обществения шум. Че не Темида, а натискът на хората решава дали един дрогиран шофьор-убиец ще е в ареста или на дивана у дома.

Ето това е най-гнусното. Ако нямаше гняв, шум и крясъци... Ако всички бяхме преглътнали тихо... Днес Никола щеше да е у дома, да пуши джойнт и да превърта TikTok, докато жертвите му лежат между живота и смъртта.

Ето това е присъдата за България: справедливост няма. Има обществен натиск. Ако хората не ревнат, съдът спи. Ако хората не излязат, съдът пише оправдателни „домашни“.

И утре? Утре пак ще има друг „добър младеж“, който ще се качи дрогиран зад волана. Защото родителите му са полицаи или властимащи. Защото знае, че ако не се надигнем всички, съдът ще го изпрати вкъщи.

Справедливост, купена с обществен натиск – това е присъдата за всички нас.

Срам ни е.