Единствената жива жена-партизанка у нас Мария Хаджииванова навърши 100 години. Баба Муша, както е известна, е родена на 2 септември 1919 година в град Якоруда.

Животът й е минал през различни исторически етапи за страната, но тя и до днес остава вярна на комунистическата идея.

В благоевградския й апартамент роднините й бяха спретнали тържество за вековния ий юбилей, като изненадата за нея беше торта, на която бе изработена от шоколад пушка с патрони. Тя винаги е била много горда, че като партизанка е имала пушка и е участвала в акции. Затова и на най-видно място на витрината й в хола стои преснимана снимка от онова време, когато е била млада партизанка с пушка в ръка.

Баба Муша има сурово изражение на кален боец, лицето й единствено се озарява, когато вижда внуците и правнуците.

От вълнение трудно говори, но въпреки това, като видя числото 100 на тортата, каза с чувство за хумор: "Ооо, не са много, нека изкарам до 150, пък ще видим после. А вие гледайте и догодина да сте на линия на този ден".

Баба Муша не следва някакви правила за хранене или режим на живот, няма тайна рецепта за дълголетие. Живяла е доста труден живот. Казва, че дълголетието й е вероятно наследствено, майка й Риста е починала на 96 години.

Тя има три деца, от които две са починали, а третото – дъщерята Роза сега я гледа и обгрижва. Баба Муша пък казва: "Не знам защо живея, сигурно, за да изживея и живота на починалите ми деца".

След сто години живот признава, че вече не й се говори за миналото, но пък политиката й е все в устата, не изостава и всяка вечер гледа с интерес новините.

"За мен никога не е имало дилемата дали да сменя идеалите и партията, аз винаги съм казвала един живот-една партия. А сега, като ги гледам тия днешните, без проблем се пребоядисват и скачат заради интереси от една в друга партия. Тия младите нямат идеали, а само гледат сметката. Това не го приемам", казва столетницата пред "Труд".

Фактите за нея казват, че от 1941 до 1944 г. е била свръзка между 4-та оперативна зона и местното ръководство на якорудския отряд "Никола Парапунов". От 1944 до 1945 г. заедно със съпруга си Георги Хаджииванов са били партизани в този отряд, действал в района на Белица и Якоруда. Съпругът й е бил политкомисар, а след 9 септември – председател на Окръжния народен съвет в Благоевград.

"Бяхме 106 души партизани от Якоруда. Над 500 ятаци имаше, но не познавах никой от тях, запознах се с някои от тях чак след 9-ти септември", допълва жената.

Днес от дистанция на времето казва, че наистина е имало и такива, които се качвали за по една нощ в гората, после слизали, за да се правят на близки на новата власт. В отряда е имало освен българи и цигани, и мохамедани. Всички искали свобода и никога повече фашизъм.

"Това, че бях само аз жена, не ме правеше различна. Наравно с мъжете давах дежурства, постови, участвах в акции, не е имало разлика. Първо минах обучение и чак след това ми започнаха дежурствата", спомня си партизанката.

Слушала радио и така чула съобщението, че Съветската армия влиза в България. Тогава тръгнали да слизат от гората. Било 9-ти септември.

"Имаше тържества и салюти и всички се поздравявахме с думите: "Надвихме ги!" Това беше думата. Заедно със Съветската армия надвихме". А после дошли медали и награди.

За някои неща партизанката премълчава, не иска да говори. Но казва, че не съжалява за нищо от това, което е направила.

Баба Мария не харесва днешното време, казва, че няма ценности и идеали, всички говорят само за пари, възрастните мизерствали с малки пенсии, пенсионерите гладували и ровели в кофите за боклук.

"Това живот ли е, ние не сме се борили за това, искали сме да имаме справедлива държава", казва тя и махва с ръка. А погледът й потъва в снимката с пушката.