Бъдни вечер е! Улиците ще опустеят, мракът ще обхване в прегрътката си градове и села, а семействата ще се съберат, за да почетат един от най-светлите християнски празници, който значи толкова много дори и за тези, за които вярата е далеч по-чужда.

Очакваме празничният час на рождението на Онзи, предопределен от пророците да изкупи с живота си греховете ни – малки и големи. Но празнуваме и надеждата, семейството, домашния уют. Моментът когато, според Светото писание, в една пещера около Витлеем, непорочната Богородица ражда Иисус Христос, който бива посрещнат като Спасител в Йерусалим, а след това предаден, разпънат на кръст и възкръснал от мъртвите.

В различните части на България празникът е известен с различни народни народни имена като Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

В седмиците, когато денят е най-кратък, а нощта най-дълга - времето, в което  народният епос вярва, че обикалят най-страшните създания на мрака. ще седнем край трапезата, ще разменим думи, ще споделим тревоги, празнувайки това, че отново сме заедно – независимо от премеждията: дали малки, дали значими... Тихо радвайки се на това, че очакваме рождението на Спасителя в мир, уют и топлина, когато през няколко страни се водят кървави войни, а милиони живеят в несигурност за утрешния ден, вече загубили близки и дом. Дори и недалеч от Витлеем, приютил Богородица за раждането на Иисус.

Така е днес, така е било и преди векове. Когато топлината в дома е идвала от специалният Бъдник, внасян за огнището от дебрите на горите.

В празничния ден малки и големи ще спазят отколешни традиции, натоварени с вековна символика

Традициите на Бъдни вечер са много и някои от тях се различават в различните краища на България. Някъде семействата слагат слама под масата, която символизира яслите, в които Дева Мария ражда Исус Христос. Според Библията пещерата, в която се ражда Спасителят е ползвана за животински обор.

Преди да се седне на масата домакинът на къщата прикадява всички помещения с тамян, включително и празничната трапеза, и казва молитва.

 Блюдата на трапезата задължително трябва да са постни. Това е последната вечер на четиредесетдневните пости за Коледа.

Ястията трябва да са традиционни за родната кухня и да са нечетен брой. Той може да бъде  7, 9 или 11. Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други.

Разчупването на питката и раздаването на парчетата от нея също има свой строго определен ред. Прави се от най-възрастния на масата, който оставя първото парче на Богородица, следвано от още едно за починалите близки. После отчупва парче питка за къщата и накрая раздава останалата на всички присъстващи по старшинство.

Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Като тази традиция е свързана с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря. Според друга легенда масата може да посети самата Дева Мария.

В тази сакрална вечер се правели и всевъзможни предсказания за бъдещето – от плодородието на реколтата, че дори и до личната съдба.

Всеки от семейството счупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.

А докато в пространстрото на дома Рождество се посреща с дълбока символика, такава имало и в цялата общност. Точно в нощта на Бъдни вечер излизат  коледарите – млади ергени, които обикалят къща на къща, пеейки празнични песни, възвестяващи Рождество Христово, и наричайки за здраве и берекет. Домакините пък ги даряват с подаръци– монети, сланина, боб, вино и други.

В наши дни християнското честване за рождението на Спасителя, без чиято поява не би било възможно и изкуплението, и народните вярвания, съчетаващи древни вярвания и мрачен епос, се оказват неразделимо преплетени.

 Отделните традиции се спазват в почти всеки дом, вече превърнали се общ символ на Бъдни вечер, на Рождество Христово – един от светлите празници, поставил началото на нова епоха.

Заедно някъде край празничната елха или трапезата, празнуваме надеждата за спасението, семейния уют, а и негласно благодарим, за това, което имаме. В минутите събрани с близки си разменяме пожелания за здраве и сбъднати мечти. А и си спомняме за тези, които вече не са сред нас. Даряваме и щастие, поднасяйки подаръци на роднини и приятели, символ на почит и радост – като влъхвите, почели рождението на Христос с дарове, преди повече от две хилядолетия.

Екипът на GlasNews Ви пожелава споделени мигове, здраве на Вас и хората около Вас, мир и светли празници, изпълнени с щастие!

Честито Рождество Христово!