Основната тема на българите през 2020 година, както и на целия свят, бе COVID-19.

Тази равносметка показва и регулярното тримесечно национално-представително проучване на агенция "Алфа Рисърч".

Годината определено е критична както в личен план така и в общественият живот, но сметка на това очакванията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за преодоляване на здравните и социално-икономическите последствия от пандемията, за връщане към нормалния ритъм на живот и общуване.

Българите продължават да се колебаят дали пандемията е естествено възникнала, или изкуствено създадена.

Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност: "За" носенето на маски са 77%, а всеки втори, макар предпазливо и с известно изчакване, е "За" ваксинация.

Въпреки съмненията около ваксината се оказва, че точно тя е един от факторите за оптимизъм през 2021 г.

Личната равносметка на българите за 2020-та е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки) като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година, коментират анализаторите.

За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 – 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%.

Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея.

Най-лоша 2020-а я определят хората с най-ниски доходи и безработните

Интересна е и рязката промяна в равносметката на една група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм – частните собственици. Тежестта на икономическите последици от К-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки.

"Голямото предизвикателство е, дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия", коментират от "Алфа Рисърч".

Въпреки изпитанията на 2020-та, а може би точно поради тях, личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени – било то за добро, или за лошо.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% – същата и 20% – по-лоша за България.

Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове.

"Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието, разбира се, на подходящи икономически и институционални предпоставки", твърдят експертите.

Един от най-интересните социални феномени на 2020г. беше това, как ковид пандемията поляризира българите, както и хората в други страни.

Равни са дяловете на привържениците на двете противоположните тези: пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43%), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43%).

В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25%) и в по-малка степен – към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18%).

Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията – столичани, както и хората с по-високи доходи.

Близо 2/3 от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса.

"Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната", коментират от социологическата агенция.

Предстоящото ваксиниране също разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му. Нагласа за бърза ваксинация изразяват 15% от анкетираните. По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране.

Този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Противниците на имунизацията са обаче доста висок процент – 45.

"Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60% от населението. Този праг, според специалистите, би бил ключов за изход от пандемията", заключават от "Алфа Рисърч".