Ангел Димитров е на 28 години, завършил е специалността “Международен бизнес” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” - сега обаче работи в бензиностанция и е най-младият председател на читалище у нас.

Младият мъж пуска множество призиви в социалните мрежи, прави базари и убеждава фирми в каузата си и така събира пари за ремонт на читалището в родния си град Чепеларе.

“Свиря на гайда от 10-годишен, участвах в танцовия състав на читалището и когато бях на 25 години, ме избраха за председател. Сградата обаче е много стара, постоянно се руши и оттогава непрекъснато се занимавам с ремонти”, разказва Ангел.

През май читалище “Родопска искра 1880” ще отбележи 140 години дейност. Към него функционират театрална школа, фолклорен ансамбъл с няколко групи, групи за модерни танци, за приложни изкуства и по ръкоделие.

По време на социализма в градовете като Чепеларе в централните части са били построени сгради с общото название “Културен дом”. В Чепеларе това не е станало заради липсата на парцел или средства. Затова читалището е единствената културна институция.

В сградата има етнографска сбирка, както и музей на ските, който е единствен по рода си България. В него има 700 различни експоната, които проследяват историята на ските от първите дялани на ръка до свръхмодерни, при които са използвани техники от металообработването до художествения дизайн, както купи и медали от спечелени състезания по ски и биатлон. 

В читалището са подредени и постоянни изложби на различни предмети от бита от близкото минало като часовници, банкноти, стари електроуреди. Голяма част от тях са лично дарение или издирени от Ангел Николов.

Откакто е председател, той е събрал дарения – около 50 хил. лв. за ремонт на сградата.

“Започнахме със старото нафтово парно, което не се използва от години, а миризмата от него продължаваше да се носи из читалищния салон. Неимоверни усилия бяха нужни, за да бъде премахнат над 500 кг нафтов агрегат и цистерна към него”, казва Николов пред "24 часа".

“През 2017-а спечелихме проект за оборудване и обзавеждане на читалището, който, за съжаление, не успяхме да реализираме поради това, че трябваше да имаме собствен ресурс от 200 хил. лева. Тъй като общината е в затруднено финансово положение, а само тя може да ни помогне, не получихме средствата. Това ни накара да се мобилизираме”, добавя Ангел.

Ремонтите продължават с гримьорните, библиотеката, хранилището към нея, кинокабината и малкия салон. Читалищната библиотека вече има нов под, окачен таван, електрическа инсталация, дограма, но няма рафтове за книгите.

“Общината обеща да ни осигури нови плоскости, но стойките и стелажите трябва да ги направим и проектираме сами - вече сме намерили местен дърводелец. Институцията разполага с над 27 хил. тома книги. Когато започнах работа в читалището, ги заварих доста намокрени и изпокъсани, не са съхранявани правилно, което вече не е така, но за тези книги трябват нови стелажи, нови шкафове - метални, да се съхраняват, да се предпазват от вода, от пожари”, загрижен е Ангел. 

Миналата година с пари от продадени мартеници - 1045 лв., успели да ремонтират коридора и двете гримьорни. Премахнати са изронените мазилки, монтирана е каса на врата, има нова електрическа инсталация и подови настилки.

Повече от обновленията са извършени по време на пандемията, когато са спрени културните дейности.

“Покрай непрекъснатите ремонти се научих на доста строителни умения - боядисване, шпакловане, прекарване на кабели. Още от малък ме грабна атмосферата тук и започнах да живея с ритъма му. Чета историята му, събирам снимки, правил съм изложби от стари кадри”, казва младият мъж.