Името му е Ивайло Стоянов. До преди 5 години той бил полицай в родния си град Ловеч. Тогава е изпратен на границата, където животът му се преобръща завинаги.

В навечерието на Коледа през 2014 година Стоянов е зверски пребит в Елхово. Там бил командирован като охрана на държавната граница в пика на бежанския наплив.

Нападнат бил от собственик на заведение. Влязъл да се почерпи с колега. Не проворикар агресия, но побоят се случил - счупили носа му и дори скачали с крака върху главата му.

На Коледа той се прибира в родния си град, отива при частен лекар, за да му намести носа, но бива посъветван процедурата да бъде извършена в болнична среда. Затова отива в болница „Д-р Георги Странски” в Плевен, където е прегледан от специалист по „Уши, нос и гърло”, разказва самият той пред bTV.

След наместването на носа му, заради погълнатата кръв започва да му се гади. Освен всичко, Ивайло е диабетик и захарта му скача до много високи нива. Изследвания от ендокринолог обаче така и не са му направени.

Появили се обаче и други усложнения - некроза на тъканта. Некрозата представлява локална смърт на група клетки или тъкани в организма. Ивайло смята, че причината е бактерия, попаднала в носа му след инфекция. Впоследствие са му направени общо осем операции в различни болници в страната, а една от тях - дори във Франция.

Едва тогава полицаят е прегледан от специалист по ендокринология.

Заради настъпилите усложнения днес Ивайло Стоянов е с половин лице и няма едно око. Съдбата му е опропастена, а наказани… няма.
В момента продължава да се води досъдебното производство срещу хората, нанесли му побоя и се правят “опити да се сменят формите на телесна повреда” и да се изкара, че “няма нищо общо между счупването на носа му и последвалите усложнения след неговото наместване”, а целта била единствено да се намали наказателната отговорност на извършителите.

В момента Ивайло живее с инвалидната пенсия, която му е отпусната след издаването на ТЕЛК след “неправомерното му освобождаване от МВР”.