Нова доза столичен абсурд се разигра пред магазин „Алфагрес“ в Студентски град, където една „важна дама“ реши, че улицата е нейният личен тротоар, паркинг и, ако се наложи — площадка за самоличност и безнаказаност.
Пострадалата — майка на две малки деца, натъпкани на задната седалка, неспособна да помръдне автомобила си нито напред, нито назад, нито… във въздуха — описва ситуация, която спокойно можем да сложим под заглавието: „България, 2025: мобилност за избрани“.
Сцената: черно BMW X5, паркирано така, сякаш току-що е паднало от небето и се е стоварило там, където му е най-комфортно — точно пред входа, точно така, че никой друг да не може да премине. Майката свири, и свири... 10 минути. Звъни на 112 — защото, както сама казва, „колата ми няма опция за летене“.
И когато най-после се появява шофьорката, тя… забравила да сложи номер. Да, точно така — „забравила номер“. Дребна работа. На логичния въпрос: „Ами ако трябваше да отидем до болница?“ - тишина.
След което, при идеята да се изчака полицията, дамата отсича: „И кво като ми напишат?“
Да, ето това е духът. Това е нивото. Същата жена, минута по-късно, „почти минава“ през майката с децата, само и само да си тръгне. Важните хора не чакат.
Повикана е полиция. Но най-големият удар в историята не е липсата на реакция — а липсата на елементарно човешко отношение от нарушителката.
Това е още един епизод в безкрайната поредица „Всеки паркира, където му падне“. Но този случай е особено показателен – защото вътре има две деца; защото блокирането е пълно; защото реакцията на виновната страна е нагла, арогантна и опасна.
Въпросът е прост: докога?
