В Люлин вече има нова градска легенда – не за спирките, които никой не ремонтира, нито за вечния трафик. Говорим за близнаците от Люлин 10 – двама малолетни „стихийни бедствия“, които обикалят квартала и поставят под въпрос оцеляването на случайните минувачи.

Хлапетата с тротинетки не просто карат – те летят. През червен светофар, срещу движението, пред тролеи, по булеварди. Всеки ден рискуват да бъдат убити или – по-лошото – да убият някой друг. В социалните мрежи свидетелите вече разказват за скандали, псувни, бой, хвърляне на камъни и пръчки по хора, включително по жени с деца.

Родителите им дали знаят къде са?, пита Rumqna Rasheva във Facebook и обяснява: "Бяха в средата на ул. Джавахарлал Неру, като засякоха кола и преминаха дори на червено през релсите и излетяха през бул. Царица Йоана..."

И тук идва най-абсурдната част: родителите. Защото да, близнаците имат родители. Майка им – казват съседите – ги изхвърля навън „да си играят“, защото не ѝ се занимава. Да се оправят. Да „възпитават“ себе си по булевардите. Да учат правилата на живота, като изскачат срещу автобуси и чупят витрини на Еконт.

Въпросът е – къде са социалните? Къде е държавата, която обича да се бие в гърдите за „грижата към децата“? Или чакаме да стане трагедия и тогава да запалим свещи, да издигнем билбордове и да говорим за „уроци, които трябва да научим“.

Близнаците не са виновни. Те са деца. Виновни са родителите – безхаберни, безотговорни, срамно абдикирали от ролята си. А обществото мълчи и стиска палци някой невинен да не бъде прегазен, докато майка им си почива от майчинството.

Защото, както се казва, първите 7 години са решаващи. В Люлин 10 обаче е ясно – първите 7 години са минали, а следващите обещават хаос.