Тежка катастрофа е станала днес в участъка след село Мусина в посока Велико Търново. Лек автомобил BMW е изхвърчал от пътя и се е озовал по таван в канавката, насред царевична нива. На място са били възрастен мъж и жена – по чудо живи след салто морталето.

Случилото се обаче далеч не е само поредното ПТП. Един от първите, които спират, за да помогнат, Петър Иванов, разказва разтърсваща история – не толкова за самата катастрофа, колкото за реакциите на хората и институциите след нея.

По думите му, когато е пристигнал, вече имало три спрели автомобила, но никой не се е приближил до преобърнатото BMW. Нямало обаждане на 112, нямало обезопасен път, нямало дори елементарна организация. Хората стоели на асфалта, наблюдавайки от разстояние.

„Извадих хората сам, без никой да помогне“, разказва Петър. Жената – възрастна, все още била увиснала с колан, със счупен прешлен, ключица и натъртени ребра. „Вместо да се мисли как да ѝ се помогне, започнаха да се предлагат хапчета и вода, а някои настояваха да я изправим и преместим.“

Още по-шокиращо – линейката пристига 25 минути след полицията и пожарната, макар всички да получават сигнала по едно и също време. „Не е нормално най-важният екип – този, който трябва да спаси човешки живот, да идва последен и по-бавно от пожарната кола“, пише Петър.

Мъжът не спира до тук. Той е категоричен: проблемът не е само в лошите пътища, калта от селскостопанска техника, падналите клони и хлъзгавите настилки. Проблемът е в нас – в липсата на адекватност, на елементарни познания и навици в кризисна ситуация.

„Ако корупцията ни убива, то битовата елементарщина вече ни пречи да живеем. Елементарни действия спасяват човешки животи, а ние сме ги забравили“, заключава Петър, който наскоро е загубил и 9-годишната си братовчедка заради грешка на медицинско лице.

Това е разказ, който трябва да ни накара да се замислим: не само за пътищата, не само за държавата, а за самите нас – какво правим, когато животът на някого зависи от нас.

Ето целия разказ на Петър Иванов, публикуваме го без редакторска намеса:

Относно по-рано коментираното ПТП от днес. Аз извадих хората от колата и имам да кажа няколко неща, като поста е продиктуван от до известна степен разочарование на ниво адекватност, както системна, така ѝ обществена. Изрично искам да акцентирам, че поста не е с цел критика, която да засегне някой или да изтъкне друг, а да си дадем сметка до колко сме адекватни и полезни в ситуация, която може да ни се случи ш, и в която можем да бъдем полезни. Катастрофата явно беше станала минута-две преди да спра.

Самата кола се забеляза трудно, заради високата трева и това, че беше с пода, като видима част (черен без привличащи отблясъци). Преди мен бяха спрели 3 превозни средства на място, като спрях и аз и попитах за обстановката разбрах, че никой не е приближавал колата (хората стояха на края на границата асфалт-трева). Наблюдателите не знаеха колко човека има, контактни ли са и в какво състояние са, не беше уведомено на тел. 112, пътя не беше обезопасен и сигнализиран за останалите участници в движението, като се има предвид, че мястото е в кратък участък м-ду два завоя образуващи S - образна последователност от завои.

Разчистих стъклата и осигурих достъп до счупеното стъкло на една от вратите, от където по-късно извадих хората САМ без никой да помогне. През това време изпратих един човек да обозначи с триъгълник птп-то, пре, който триъгълник след малко премина една кола помитайки го! На друг от хората казах да се обади на 112. През това време разпитах хората къде и какво чувстват, за да се предприемат адекватни действия.

На мъжа му нямаше нищо. Жената беше доста възрастна и все още беше с колан, който я държеше увиснала с главата надолу и и седяща върху вратът си. Тя каза, че я боли рамото и гърба. Предположих, че има нараняване в ключицата от колана и евентуално нещо по гръбнака, както се ѝ оказа ( счупен прешлен и ключица, натъртен гръден кош и ребра) извадих я САМ, бавно и много внимателно, като избрах позиция, която щади местата, които каза, че я болят. Сложих я така, както и беше добре и не изпитваше товар върху болезнените места.

Започнаха идеите да и се дават медикаменти, които хората имат под ръка, вода, да я изправим и придвижим, да седне в друга кола и тн. Жената остана на място до колата, в която влязох, за да и спра ел. консумацията, защото течеше масло и бензин през работещите фарове и по-точно през нагрятите крушки и фасунгите, понеже фаровете бяха счупени. Намерихме документите и всичко, което ще трябва, като дойдат "органите".

Полицията дойде първа, после пожарната и след 25 мин. линейката. И трите институции идват от есно населено място и получават сигнала по едно и също време! Не е нормално май-важният компонент да идва последен, забележете по-бавно от тежкотоварен автомобил, какъвто е пожарният! Останах до край, помогнах каквото беше необходимо и тн... Хора, всички на място бяха по-големи от мен на години, но млади и съвременни хора.

Честно казано не видях адекватност, дори не видях мисъл за някаква елементарна организация. Нещата, които ърябва да направим в такава ситуация не са много и не са кой знае какви. Искам поста да бъде разбран правилно, защото ако "корупцията ни убива", то и битовата елементарщина вече ни пречи. Мисля, че имам право да го кажа, защото преси няколко месеца загубих братовчедка си, която беше на 9 години и почина от повърнато в устата, докато се намира в медицински кабинет, където медицинското лице не е различила повръщане от гърч, слага я легнала, прави и изкуствено дишане и тя аспирира течност в белият дроб и се удавя! Загубата на адекватност вече е на ниво, което ни пречи, като общество на всяко ниво.

Не знам как да изразя какъв ми е призива и какви думи да подбера... може би искам да кажа нещо в смисъла на: Преговорете си някой неща, които в шокова ситуация да са волеви навик... елементарни първи действия спасяват човешки животи или ограничават щетите. Пътната мрежа няма да я коментирам! На пет километра преди ПТП-то имаше ОГРОМНО количество кал на пътя, която видимо беше от едра селскостопанска техника след с Ресен, като калта беше на завой. Зад мен караше кола, на която подадох аварийни светлини и сигнал с ръка през прозореца, защото ме приближаваше, не виждаше ситуацията и караше точно в траектория да навлезе в калта...

Човека не ме разбра и колата му поднесе много силно (видях го в огледалото), ако е тук да потвърди! Всичко това в рамките на няколко километра. Множество паднали листа по пътя, които загниват и в комбинация от дъжда стават много хлъзгави, а клоните буквално във формата на "тунел" над пътя... Не знам, не искам да има засегнати, обидени и тн. Искам да има замислени. Поста стана дълъг, за което се извинявам. Със сигурност пропускам много детайли, но мисля, че стана ясно какво основно искам да кажа. На хората, които няма да разберат правилно поста ще кажа, че аз нужда от браво и от комплименти нямам. Пазете се и бъдете обществено отговорни и полезни. Затрихме държавата, като странични наблюдатели...