С болезнена публикация в социалните мрежи пловдивчанка алармира за серия от проблеми, които намира в един от кварталите на града под тепетата. Става въпрос за "Гагарин", където е разположена и една от емблемите на Пловдив - Международният панаира.
"Пловдив - европейска столица на културата? Да ама не!", възкликва Мария Чобанова. "Всеки ден шляпаме в калта, вървим по изпочупени плочки, редени преди 50 години, караме по улици с толкова дупки, че приличат на лунен пейзаж", споделя неволите на местните тя.
Чобанова подчертава състоянието на зелените площи, част от които са превърнати в кални петна от колите, както и клоните, паднали след мокрия сняг. Друг казус, който ѝ прави впечатление, е чистотата в района.
"Контейнерите за боклук са железни, стари и счупени. Разделното изхвърляне на боклук е мит", възкликва пловдивчанката.
Поведението на местни и преминаващи също създава проблеми, смята дамата. Тя разказва и за държанието на групи тийнейджъри, за които твърди, че редовно замърсяват публичните площи.
"Съответно пред входовете на един от блоковете например липсват пейки, защото иначе същите деца сядат и засипват наоколо с боклуци, а при направена забележка “Бъдещето на България” отговаря с обиди и заплахи. Трагедия", пише тя.
Допълнителен проблем е липсата на контрол върху стопаните на домашни любимци, което води до замърсяване на зелените площи и тротоарите.
Дамата отбелязва, че описва подробно проблемите, които смята, че са налице не защото иска да избяга от квартала, а защото иска да състоянието му да се подобри.
"Цялата тази кал, локви, дупки, боклуци и изпочупени тротоари превръщат квартала в едно неприятно място за живот. Не казвам това, защото търся начин да избягам. Не - искам това да се промени, за да може кварталът отново да изглежда добре", отбелязва тя.
Чобанова е на мнение, че изброените проблеми не може да се решат накуп, а за цялостното им изкореняване ще са необходими огромни средства. Тя използва трибуната на местна група във Facebook, за да инициира дискусия с пловдивчани за намиране на правилен път за решаване на казуса.
"Може би трябва да се събере подписка от живущите тук. Някой знае ли какъв е правилният път за действие, за да принудим общината да действа сега?", недоумява тя.







Вижте и цялата публикация, споделена от Мария Чобанова:
"Пловдив - европейска столица на културата?
Да, ама не! Снимките са направени в Гагарин, съвсем близо до Панаира. Това е само една малка част от квартала, но не си мислете, че останалото изглежда по-добре.
Всеки ден шляпаме в калта, вървим по изпочупени плочки, редени преди 50 години, караме по улици с толкова дупки, че приличат на лунен пейзаж.
Контейнерите за боклук са железни, стари и счупени. Разделното изхвърляне на боклук е мит. То и неразделното изхвърляне на боклук е пълна пародия, защото контейнерите са постоянно препълнени, а боклуците се разпиляват из целия квартал.
Детската площадка в близост заприличва повече на сметище след преминаването на няколко групички тийнейджъри, които по някаква причина не знаят какво е предназначението на кошчетата за боклук или… просто не им пука.
Все пак е по-лесно да си хвърляш опаковките от снаксове и енергийни напитки около пейките или пък да ги навираш между дървените греди на седалките и облегалките.
Подаването на сигнал не води до нищо - от полицията казват, че нищо не могат да направят, защото тези, които замърсяват, са непълнолетни. Щели да говорят с директорката на близкото училище. Сякаш тя може да направи нещо по въпроса освен да им каже „Не правете така, деца!“, но вероятно и това не се е случило.
Съответно пред входовете на един от блоковете например липсват пейки, защото иначе същите деца сядат и засипват наоколо с боклуци, а при направена забележка „Бъдещето на България“ отговаря с обиди и заплахи. Трагедия.
Разходката покрай блоковете е покъртително изживяване, защото ироничната липса на култура, присъща на някои от гражданите на столицата на културата, ги подтиква да си изхвърлят боклука и остатъците от храна от терасите. Абсурдно е…
Липсата на контрол върху собствениците на кучета добавя към пейзажа и купчинки с изпражнения по градинките и тротоарите. На общинска полиция обаче им е по-важно да проверяват собствениците дали си носят хвърчащото листче за платен данък към общината, отколкото да налагат глоби за замърсяване на града.
Няколко дървета паднаха вследствие на 5-те сантиметра сняг, които се изсипаха преди няколко дни. Падналите клони са безброй.
За щастие, няма ранени хора, доколкото знам, но едно от дърветата падна върху паркирала наблизо кола, а друго падна в детската площадка.
Цялата тази кал, локви, дупки, боклуци и изпочупени тротоари превръщат квартала в едно неприятно място за живот. Не казвам това, защото търся начин да избягам. Не - искам това да се промени, за да може кварталът отново да изглежда добре.
Как обаче трябва да се случи това? Не може да се подаде жалба за всичко това наведнъж…
Те и жалбите нямат особен ефект. Може би трябва да се събере подписка от живущите тук. Някой знае ли какъв е правилният път за действие, за да принудим общината да действа сега?
Районът буквално е за основен ремонт и съответно трябва да има и последваща поддръжка, което означава, че общината ще трябва да отдели значителна сума пари. Има ли и други квартали в Пловдив, които са в толкова трагично състояние?"