Една от най-хубавите новини понякога не идва от институции, не е сензация и не е „извънредно“. Идва тихо — от човек с голямо сърце и пълна кола с дарове. От усмивка, която пътува към нечии други усмивки. Точно такава история идва от Велико Търново — от един дом за възрастни хора, където грижата не е просто услуга, а отношение.

В публикация в социалните мрежи Анна Йончева разказва за своята лична кауза — вече втора година тя посещава дома, в който живее майка ѝ. И го прави не просто като дъщеря, а като мост между два свята — нашия забързан и техния по-тих. Свят, в който едно червило може да направи деня празник, една гривна — повод за суета, а една чиста дреха — усещане за достойнство.

В дома живеят около 80 души — жени и мъже, различни като съдби и характери, но еднакви в нуждата си от внимание и човешка топлина. „Бабите са големи кипри“, пише Анна с усмивка. Искат бижута, които някой вече не носи — пръстени, гердани, обеци, гривни. Искат аромат, цвят, малко блясък. Искат да се погледнат в огледалото и да си кажат: „Ето ме.“

Сред най-светлите редове в разказа ѝ е и един, който стопля особено силно — майка ѝ е срещнала любовта отново. На 75. Доказателство, че сърцето няма възраст и че нежността не се пенсионира.

Това не е просто призив за дарение. Това е покана за съучастие в радост. За предаване на нататък — на онова, което на нас вече не ни трябва, но на някой друг ще донесе празник. Малки жестове с голям ефект: дезодорант, червило, шал, жилетка, брошка.

Понякога благотворителността не е героизъм. Тя е подреждане на шкафа — с мисъл за някой друг. И едно съобщение: „И вие сте важни. И вие сте красиви. И за вас мислим.“

Ето целия пост на Anna Yoncheva във Facebook:

Привет, момичета! Миналата година бях пуснала подобен пост и много от вас откликнаха - сега пак пиша, защото вчера се върнах от старческия дом във Велико Търново и имам много заявки.

Моята мама вече втора година живее там и се чувства много спокойна и обичана. Че дори и срещна любовта отново там на 75 години. Всички, с които контактувам - и живущите, и персоналът, са много готини и усмихнати, а бабите са големи кипри. В средата на март ще ходя отново при тях и ме помолиха, ако имаме бижута, които не ползваме, отново да им занеса (гривни, пръстени, обеци, гердани), някое червилце, някое дезодорантче. Също така, ако имате дрехи, които са чисти, но просто не носите вече мога да ги взема - в дома са общо 80 човека - жени и мъже. Има слаби, пълни, ниски, високи... Винаги много се радват, когато отида с пълна кола.

В профила ми има няколко клипа от дома - всеки, който иска може да се запознае. Към момента няма къде да ги съхранявам затова в началото на март ще ги събирам. Ако искате да се включите в каузата по някакъв начин пишете ми - ще се разберем от къде и как да взема.