Понякога не са нужни големи пари, нито грандиозни проекти, за да промениш нещо около себе си. Нужно е просто голямо сърце – като това на Илияна.
Тази обикновена, но светла история идва от улица „Захари Стоянов“ в Стамболийски. Мама Илияна, която гостува от Америка със сина си Георги, събра децата от махалата – свои, чужди, приятели и съседи. И всички заедно боядисаха бордюрите на улицата в бяло – малък жест, но голям урок.
Урок за това как не чакаш някой да оправи тротоара пред дома ти. Как не си казваш „някой друг трябва да го направи“. И как даваш пример на децата си, че хубавото започва от двора, от улицата, от собствения ти праг.
Снимките са повече от красноречиви: малки ръчички с четки, кофа с вар и много смях, който се чува по съседските дворове. Всички заедно – без оправдания, без мрънкане, без делене „това не ми е работа“.
„Браво, Илияна!“, казват хората. Но най-голямото браво е онова, което всяко дете ще носи в сърцето си – че е оставило след себе си нещо чисто, подредено, хубаво. Че е помогнало, без да чака награда.
Думите под поста на Нина Христева казват всичко: „Страхотна инициатива и перфектно изпълнение!“, „Свежичко, пълни душата!“, „Браво! Но нека това ни е и поука!“
Да, поука е. Че не е трудно – просто трябва да започнеш. Да вземеш четката и кофата, а след теб ще тръгнат и други. Защото хубавите примери са по-заразителни от всичко друго.
