В един паралелен свят хората спират, за да помогнат. В нашия — натискат клаксона, щото някой си позволява да… пуска рампа за инвалидна количка.

Това не е виц, а реална сцена от София, Люлин 2, заснета в дъжд, нерви и типичния ни градски абсурд. На спирката на 26-та поликлиника тролей №6 спира, шофьорът слиза, за да помогне на човек в инвалидна количка да се качи. Дъжд вали, хора чакат, нормален момент на човечност.

И точно тогава се появява героят на деня – автобус 111. И как реагира той? Разбира се – с нервен клаксон, защото що за безобразие е това – човек в инвалидна количка, който се опитва да се качи? Няма ли си дом? Няма ли тролейбусът да лети, вместо да спира? Шофьорът на тролея да не е на конкурс за добрина?!

След минута, която очевидно се е сторила вечност на господина зад волана, той демонстрира какво е истинска градска мобилност – дава мръсна газ, изпреварва тролея като болид от Формула 1 и… пропуска да спре на спирката.

Да, хората под дъжда могат да чакат. Децата им – също. Важното е, че автобус 111 успя да покаже едно: всеки може да е човек, но не всеки може да е шофьор на градски транспорт в София.

Жените звънят да предупредят децата, че ще закъснеят. Хората на спирката гледат след отлитащия автобус... Случката е разказана от Иван Стефанов, който казва, че първо му е било смешно, но после вече не е.

Град, в който за секунда загубваш надежда, че нормалните жестове могат да оцелеят. Град, в който понякога един човек в инвалидна количка показва повече търпение и достойнство от професионалист зад волан, който би трябвало да ги притежава по дефиниция.

Но най-смешното — и най-тъжното — е последното изречение от поста във Facebook на столичанина:

„Е, ще се оправим, ама може би някога…“

Кога? Когато 111 започне да спира на спирки? Когато човещината стане по-силна от клаксона? Когато нормалното стане… нормално.

Дотогава – пазете се и се дръжте здраво. В транспорта, в нервите и в надеждата.

Ето целия пост на Иван Стефанов:

Това може би само в нашия градски транспорт може да се случи. В Люлин 2 на спирката на 26'та поликлиника в дъжда спира тролейбус Номер /6 като шофьора слиза да пусне платформата за да се качи пътник с инвалидна количка. А зад него автобус 111 му натиска клаксона нервно без да вижда какво се случва. Почака малко шофьорът на автобуса и с мръсна газ задмина тролейбуса без са спре на спирката на чакащите в дъжда пътници. В началото ми стана смешно, но в крайна сметка не беше смешно след като жените на спирката започнаха да звънят по телефони, явно за да кажат на децата си, че ще закъснеят. Е, ще се оправим, ама може би някога...