Някъде около село Телиш, по пътя Плевен - София. Вечерта е тъмна, а група деца, пътуващи за детски лагер, закъсват на пътя. Минават стотици коли, но никой не спира да им помогне. Двете учителки и децата са изморени, притеснени и не знаят какво да правят.

Тогава покрай тях минават Петя и Момчил - на пръв поглед напълно обикновени хора. Те спират колата си, помагат на шофьорите на буса, прибират всички деца в дома си в село Телиш, вадят им храна, напитки и плодове, създават прекрасна атмосфера, усмивки и най-вече условия, в които децата да изчакат друг транспорт, който да ги вземе - няколко коли, които идват от София. Дори когато единият автомобил закъснява, Петя и Момчил качват някои от децата в личния си автомобил, за да ги откарат на детския лагер.

"Тази история може и да Ви се вижда, че е нормална, но казвам Ви - НЕ Е. Пак ще го кажа, стотици коли сигурно са минали, докато не спряха Петя и Момчил. И знаете ли - тези деца са български, но от Молдова, те са бесарабски българчета, а знаете ли как те самите, как учителките им със сълзи разказваха за тези ХОРА и тази история", разказва Никола Рахнев, организатор на детския лагер за децата.

"Как това било чудо, какви добри били хората в България, как това било най-хубавото нещо, което им се случило, с детайлите с пуканките, с гроздето... с колите, които дошли, какъв урок по доброта, по човещина и то там където им е най-скъпо и най-мило в сърцата, в прародината им, както те я наричат, България", допълва той в публикация във Facebook.

"Петя и Момчил - уж са обикновени хора, но са много повече - те са ЧОВЕЦИ. България е пълна с добри хора! Ако не познавате такива - вие бъдете такива!", казва още Рахнев.