Пререждането на опашките е едно от онези явления, които предизвикват както раздразнение, така и размисъл. Този навик може да се проследи назад във времето, когато хората в България стояха на дълги опашки за основни стоки като банани, плочки или цветни телевизори. Тогава като че ли се формира културата на "надхитряне" – убеждението, че трябва да си по-бърз и по-хитър от другите, за да получиш това, което искаш.

В днешно време тази култура се проявява най-видимо на пътя – като например на опашката на Кулата. В желанието си да спестят време или да избегнат чакането, някои шофьори "се ръгат" в различни колони, надявайки се да минат по-бързо. Но всъщност това не е само въпрос на време, а и на начин на мислене, който показва дълбоко вкоренени нагласи в нашето общество.

Ето какво сподели един от многото българи, избрали да почиват в южната ни съседка:

"Гледам сега на опашката на Кулата, непрекъснато някакви “тарикати” се ръгат а в едната колона, а в другата. Сигурно с надеждата да минат по-бързо и да надхитрят другите. Имам време на опашката и си мисля, от къде ли сме го наследили това? Може би от опашките навремето я за банани, я за фаянсови плочки, я за цветни телевизори".

Коментари под поста във Facebook опитаха да предположат каква е причината за неистовото желание на българина да "пререди" другия:

"Може до тях да седи жена в зло настроение, която да им пѝли на главата непрекъснато "ама другата опашка върви по-бързо".
А може би просто защото "чуждата кокошка е патка".

Склонността да пререждаме другите може да се разглежда като резултат от десетилетия на недостиг и несигурност. Но в съвременното общество това поведение само затруднява и напряга взаимоотношенията между хората. Вместо да изграждаме взаимно уважение и търпение, ние продължаваме да култивираме култура на конкуренция, в която всеки се опитва да надхитри другия.

Време е да преосмислим тези стари навици и да започнем да изграждаме нови – такива, които поставят на първо място уважението и разбирането между хората. Защото опашката е само микрокосмос на нашето общество, а начинът, по който се държим в нея, отразява какви сме като нация.