Днешният 2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Датата е кончината на българския поет и революционер (2 юни 1876 г.), като за първи път тя се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г.
Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.
На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес - в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.
Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са с драматични събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика, изпълнена с остър език и безкомпромисност в бурни времена.
Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турците-пробители.
Първото си стихотворение – "Майце си" Ботев публикува във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно и с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - вестник "Знаме".
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев пише в "Знаме": "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея 'сичко може да прави!".
През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), в последният тежък бой на четата, Ботев е убит.
Когато е писал поемата си "Хаджи Димитър", Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." ги пише и за себе си.
Поклон пред делото му! За да ни има нас, за да я има днес свободна България!
