Българската бюрокрация отново докара хората до класическия извод: „Щом никой не чува, ще рисуваме.“ И докато от общините се чудят какво значи „по компетенция“ и в кой джоб точно да прибират сигналите, улиците на Манастирски ливади – Запад вече имат нови „творби“ – не от улични художници, а от разгневени граждани с жълт спрей в ръка.

Автор на идеята е непознат засега столичанин, чийто съгражданин Николай Йорданов обяви в социалните мрежи:

„Мислех си го и аз. А след като и други го мислят, утре взимам два жълти спрея и започвам и аз. Писма, сигнали и никога нищо! Да, добре, ще предадем по компетенция и айде у левия джоб... Поздрави за художника, ще гледам да го напасна същото.“

Картината е позната: сигналите до институциите изчезват по-бързо и от бонус към сметката за ток. Вместо това, гражданите взимат нещата в свои ръце. Понякога буквално – в ръцете им е спреят.

И тук идва комичното:

  • На едната улица се появява надпис „ДЕЦА“, изрисуван с огромни жълти букви на асфалта – напомняне за нещо, което би трябвало да е очевидно и за най-заспалия шофьор.

  • Малко по-надолу – човече, нарисувано като криминална сянка от американски сериал, все едно става дума за местопрестъпление.

Всичко това звучи абсурдно, но не е прецедент. Само преди дни Пловдив осъмна със „зебра“, която приличаше повече на жълти пържени картофи, разпилени върху улица в квартал Кючук Париж, отколкото на пътека за пешеходци.

Така София и Пловдив вече се състезават в нов жанр: „Граждански уличен експресионизъм“. Не за слава, не за изкуство – а защото институциите са толкова далеч от реалността, че хората са принудени да рисуват с жълта боя, за да оцелеят.

Да, изглежда карикатурно. Да, прилича на пародия. Но истината е една: когато държавата е глуха, спреят се превръща в микрофон.