В столичния квартал „Слатина“ се състоя поредното представление от жанра „Шофьорска наглост“, което по нищо не отстъпва на столичния театрален афиш. Главната роля този път принадлежи на внушителен SUV, паркиран така, че дори молекула въздух да не може да мине между него и кофите за боклук. Резултатът? Лесно предвидим: камионът за смет не успя да се добере до контейнерите и… си замина.

Кадри, публикувани от жителката Полина Григорова, показват нагледно защо кварталът тъне в боклук: не защото София няма камиони, не защото столичният бюджет е свит, а защото за някои водачи улицата е личен имот, а пешеходният тротоар — собствен гараж.

„Софийският номер не те прави гражданин“ — казва авторката.

Но в страната, в която боклукът се събира по разписание, а паркирането — по въображение, няма как да очакваме чудеса. Гражданите се чудят защо са затрупани от отпадъци, а отговорът стои пред очите им — буквално на 10 сантиметра от кофите.

Това не е единичен случай. Това е традиция.
Традиция, при която: джипът винаги трябва да е максимално близо до входа, контейнерите могат да чакат, а комуналните услуги трябва да проявят „гъвкавост“ — най-добре да се изпарят и да се телепортират през ламарината.

И после се питаме защо кварталът прилича на мини сметище? Защото общината явно трябва да инвестира не в нови камиони, а в умение по паркиране за начинаещи шофьори с големи автомобили и още по-голямо самочувствие.

И докато столичните квартали се борят с препълнени контейнери, жителите все по-често посочват истинския виновник — не липсата на техника, а липсата на разум. Не бюджетът, а безхаберието. Не институциите, а хората, които паркират, сякаш светът свършва на задната им броня.

Защото, както правилно бе казано в поста: „Малоумният народ“ не е обида, а диагноза — поставена чрез паркиране.