В свят, в който често се оплакваме, сочим с пръст и чакаме „държавата“ или „общината“ да свършат нещо, има хора като Емо от Княжево, които просто стават и действат. Без заплата. Без камера. Без фанфари. С коса в ръка и сърце, пълно с грижа.

Днес край Александровия мост, в сянката на пренебрегнати тревни площи и ръждясали стълбове, Емо коси. С плам в очите и кротка решимост в походката.

„Благодарим ти, Емо!“

Пост в кварталната група „Княжево“ във Facebook разказва за него с няколко думи, които казват много повече:

„Голяма благодарност към този човек, който днес отдели от времето си, за да се погрижи за зелените площи около Александровия мост!“ „И Люти дол коси! Честен и трудолюбив човек!“

Добротата не е задължение. Тя е избор. Емо не чака да му се каже. Не протестира. Не обвинява. Просто се грижи – за мястото, в което живее, и за хората около него. Такъв човек е онзи, който помни какво значи „общност“ – не дума, а усещане. Не лозунг, а съпричастност.

Когато институциите спят, съвестта не трябва да заспива

Да, вероятно общината трябва да коси. Да поддържа. Да реагира. Но когато тя не го прави, героите без униформи и властови постове излизат и вършат делото мълчаливо – с уважение към земята и хората.

Емо е точно такъв човек. Има хиляди като него, но всяка история като неговата заслужава да бъде разказана. Защото напомня, че градът не е администрация. Градът сме ние.

Емо не е просто човек с коса. Той е символ. На това, че промяната не започва от горе, а от тротоара. От градинката. От грижата.
От обикновеното човешко „искам да е по-добре – и ще помогна“.

Емо, Княжево е с теб. Благодарим ти. И дано твоят пример зарази още ръце – не за натиск, а за работа. Защото светът се променя точно така: един човек, едно действие, една усмивка.