Булевард „Александър Стамболийски“, Пазарджик – ако не сте били наскоро, не сте правете труда да ходите. Впечатленията са силни, но неприятни: разпилени отпадъци, торби, стиропор, изядена полуразложена храна, остатъци от строителни материали, бутилки, буркани, дрехи, обувки… и всичко това не е на сметището, а до кофата, на улицата. До колите. До тротоара. До хората.

„Това ли е Европа?“ – пита възмутен местен жител във Facebook, след като е документирал апокалиптичната картина. И въпросът му не е риторичен. Това е вик. Вик от срам, от отвръщане, от отчаяние, че в XXI век в страната-членка на ЕС може да изглежда така. А някой в ​​костюм и с вратовръзка ще излезе от телевизора и с горд тон ще каже, че „сме европейци“.

Само че Европа не се измерва с фондове, нито с броя на асфалтирани ленти на магистрали. Европа е отношение. Към града, към улицата. Към кофата за боклук, в която не се цели от отсрещния тротоар. Към работата, която не се отметва с „минахме, метохме“. И към управата, която не смята само със снимки от първата копка, но и с отговорност след последната торба смет, изритана от куче или вятър.

Ето какво написа във Facebook Valentin Donov:

Когато някой от тези със скъпите костюми и вратовръзки с всички привилегии ползващи от данъкоплатците... излязат и ви кажат, че ние сме ЕВРОПА.. .Просто им препоръчайте психиатър или им поискайте обяснение в коя Европа сме....???? Пазарджик бул. Ал.Стамболийски... Няма такава мизерия никъде в Европа, уважаеми ПОЛИТИЦИ... Мърлящина и примирение, лъхащо от всеки един от нас. Каква Европа, бе хора...??? Сляпи ли сте... глухи ли сте...???

Мизерията в Пазарджик не е инцидент. Тя е симптом. На системен провал – в управлението, в контрола, във възпитанието, в елементарната отговорност.

Защото когато гражданите започват да приемат боклука за пейзаж, а управляващите – за митична инстанция, която „може да дойде някой ден“, вече не живеем в град, а в гето с фасада.