В свят, в който мнозина бързат да подминат, има хора като Георги – невидимите герои на тротоарите, които не искат съжаление, а шанс. Срещата с него се е случила съвсем обикновено – до кофа за боклук. Но зад тази сцена се крие цял живот, изживян с труд, болка, достойнство… и самота.

Георги е епилептик, на години, но все още със сила и умения, които мнозина от нас са забравили, че съществуват. Заварчик, бояджия, човек, който знае как да свърши мъжка работа – но никой не му дава шанс. Няма документи за пенсия, няма подкрепа, няма „вход за нормалност“. Единственото, което има, е името си. И гордостта да казва: „Аз трябва да работя.“

Георги е един от онези хора, които сме свикнали да наричаме „бедни“, но които са богати на нещо, което днешният свят сякаш е изгубил – чест. Той не проси. Не обвинява. Само работи, където го вземат. Но често срещу него стои безразличието, а понякога и подигравката – като „работодателя“ от село Калояновец, който му дал осем лева на монети и обещание за „повече друг път“. И Георги пак бил доволен. Купил си кренвирши и лютеница. Защото това е животът, който обществото му е оставило.

Предлагаме ви целия разказ на анонимен старозагорец във Facebook:

"Преди малко срещнах един по-възрастен човек, обикаляше по кофите и ми направи впечатление, че ми се извини след като си хвърлих боклука. Реших да си поговоря с човека, казваше се Георги  доста възпитан човек, работил доста години като заварчик към теца. За съжеление е епилептик и вече не може да си намери работа никъде, ходи да помага на разни хора, но очевидно се подиграват с него.

Разказвам ви една от случките, които ми сподели. Миналата седмица някакъв човек го извикал в село Калояновец да му пренареди керемидите на покрива и след цял ден работа на тази жега му дал само 8 лева на монети, като му казъл че друг път ще му даде повече понеже, сега нямал. Въпреки всичко човекът е доволен, купил си е 2 кренвирша и лютеница с тях. Аз му дадох пари, като първоначално не пожела да ги вземе и думите му бяха: аз трябва да работя.

Та молбата ми към вас е някой, ако има някаква работа за него (каза, че може да боядисва, заварява, разчиства боклуци и какво ли не), да помогнем на човека. Казах му, че ще поразпитам, ако мога да му помогна да си намери работа, единственият контакт, който имам с него, е адресът му, каза, че там мога да го намеря, ако изкочи нещо. Каза, че живее на Братя Жекови 65. На вратата пишело сем. Георгиеви."

Един шанс, едно обаждане, един жест може да му върне вярата, че не всички са го забравили. Георги не търси милост. Търси задача. Смисъл. Надежда.

Има нещо дълбоко разтърсващо в това, че един човек, живял с труд, сега обикаля по кофите и пак се извинява, че е там. Не той дължи извинение. Ние му дължим шанс. И ако в тази история има смисъл, той е следният: Да не оставим достойнството да ръждяса. Да го възнаградим. С работа. С човечност. С действие.

П.С. Под  поста вече има коментари на хора, които са готови да предложат работа на Георги. Благодарим им!