Страшната трагедия, разтърсила България и най-вече баташкото село Нова махала през последните дни, върна кошмарни спомени на Гергана Чернева от детството й и от неуспешния й опит да сложи край на живота си, когато е едва в 6-ти клас.

Причината - садизмът на учителя й по Биология, който я унижавал пред класа.

"Аз не успях да умра през първия срок на учебната 1988/89 година. Не успях да се самоубия като хората. Провалих се в смъртта си, защото по-голямата част от хапчетата, които нагълтах ми останаха в шепата", започва разказа си Чернева.

Тя разказва, че в този ден е известила с "Клас стани" съучениците си при приближаването на преподавателя по Биология. "Предстоеше страшният час по биология с другаря Иван Стоянов".

"Направих крачка напред, сгромолясах се върху един чин и разтворих шепа, от която се разпръснаха всякакви цветове хапчета. Помня ужасяващия поглед на една съученичка, после смътно помня, че се озовах в ръцете на тичащ към линейката човек в бяла престилка, но най-вече помня, че тялото ми се тресеше неконтролируемо от студ.

Следващият спомен беше болничната стая. Гледах към бяла врата с армирано стъкло, зад което чувах гласът на мама. Не я пускаха при мен. Разбрах, че бяха намерили в джоба на панталоните ми бележката, в която бях описала телефоните за връзка и се бяха обадили първо на нея, но нямаше да я видя.

Нещо като карантина, нещо като наказание, нещо като вина. Изпитвах огромен, колкото целият ми свят, срам, който се оформяше и наслагваше с лекцията на психиатърка, която седеше до леглото ми и мелеше виждам ли сега как съм изплашила майка ми, какви проблеми съм създала на толкова народ с глупавата си, та глупава постъпка.

Накара ме да разкажа всичко и аз заразказвах как исках да умра."

А причината за това е, че не получавала мечтаната оценка по Биология. "Имах само четворки, само по този предмет, а имах амбиции за пълно отличие", казва Чернева.

Съученичка и семейство с разказ за пътя към трагедията в училището Билгин ВИДЕО

Тя разказва, че Стоянов е бил класен на "г" клас, а тя била "а". "Аз бях отряден председател на нашия клас и си стъпвах по мозъка от желание да побеждаваме в съревнованието между двете паралелки. Съревнование на времето ни. Беше си нормално. Само, дето борбата беше неравна, поради неприкритото застъпничество на Стоянов за неговия си "г" клас." Тя добавя, че учителят до такава степен е пазел и подпирал класа си, че е "мачкал" останалите класове, а в нейния стратегически е унижавал Гергана и други момчета от класа й. "Ей така със садистичен маниер. Щото можеше."

Запазената марка на учителя по биология била да удря с опакото на ръката си, така че в полето на удара да попадне тежкия му пръстен.

И кръв е имало, и мазна усмивка, в която виждаш само едно идиотско безразсъдство и невъзможност да търсиш справедливост от позицията на ученик.

Само моменти преди да направи опита за самоубийство, Чернева разказала по време на дружинен съвет за тормоза от страна на учителя си. "Бях имала дързостта  да заявя, че нашият клас бял ден няма да види, защото Стоянов ни мачка психически и физически, а нас няма кой да ни защити", пише тя, добавяйки, че по-късно е научила, че това е стигнало до ушите му. "Предстоеше ни тежка среща в часа по биология. Е с този страх тъкмо щях да приключа", казва тя.

"Нямаше да понеса поредното изпитване на дъската, поредната четворка, мислех, че Стоянов ще ми набие един пръстен и в мойта глава, пред целия клас. А нали бях и отряден председател, си мислех, щеше да ме унищожи и да отслаби паралелката (пионерските неща имаха тежест и живеехме за това)", пише тя в публикацията си във Facebook.

Ето така тя завършва поста си.

"Бяха времена, в които тези проблеми не представляваха нищо особено. Никой, освен “воюващите” не се намесваше. Психолози нямаше. Времена, в които ти си ученикът, теб ще те омесват, ще те смачкат за всяко неподчинение - ще си търпиш униженията."

"Не зная дали са ни съизмерими униженията с момчето, което отне живота си, Билгин. Не зная дали насилието и психологическите удари под кръста са нещо, което е заслужавало или не - внимание, защото се отнасят към хлапаци. Факт са ранимостта, безсилието, невъзможността да си защитен, разклатена крехка психика, една разминала се смърт и истинската на Билгин. Аз не съм искала да наказвам, аз исках да се оттегля от света, в който не виждах мястото си.

И ето го единият времеви отрязък от има няма 40 години, само дето ако аз съм се подготвяла неуверено и неуспешно, то Белгин завърши цикъла.

Заради емоционално незрели преподаватели, заради протекционизъм и вихреща се несправедливост, заради неглижиране на назрели проблеми, заради липса на базисни добродетели. Защото аз мога да те смачкам.

Просто защото мога.

Вържете ѝ на тази госпожа, която е тормозела Билгин една пионерска връзка за победа в състезанието “Лов на ученици”!"