Подобно на глада, който изпитва обикновеният човек, когато липсват основни неща за оцеляване – когато икономиката изпитва „глад за кадри”, това е повод за тревога. В България това се превръща в критичен проблем. Нов доклад показва, че най-голямото притеснение е липсата на строители и учители, което забавя икономиката и застрашава развитието на ключови сектори като строителството и образованието. Глад за кадри - така накратко може да се опише ситуацията на пазара на труда у нас. Миналата година са липсвали най-много работници за туризма и обслужването. Сега липсват учители и строители. Това показва доклада на Института за пазарна икономика, основан на проучване на Агенцията по заетостта. През 2024 г. голямата експанзия се случва по линия най-вече на строителния сектор.

„Въпреки големия ръст на цените продължава да има доста сериозен строителен бум, особено в големите градове”, каза Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

„Само при строителните работници, говорим за над 20 000 липсващи души. Ако добавим към тях и малко по-квалифицираните заварчици, монтажници, ВиК специалисти, специалисти по ел. мрежи, всичките тези заобикалящи строителството дейности, се качваме на около 35 000 липсващи работници. При преподавателите липсата е по-малка. Динамиката е по-сериозна, като при тях липсата е докъм 10 000”, посочи той.

„Разбира се, това не означава, че тези сектори не могат да работят с настоящия си кадър, но особено в строителството означава, че експанзията на сектора до някаква степен е ограничена именно от тази липса на кадри, тъй като това е доста специфична дейност”, добави Николов.

На какво се дължи недостигът в учителската и в строителната професия? Срещаме се с Цецка Петрова, преподавател по БЕЛ в столично учебно заведение.

„Училището е място, където се изисква посвещение. Няма как да си успешен и няма как да си доволен от това, което правиш ако не умееш да общуваш с хора, ако не умееш да ги разбираш. Не всеки би могъл да бъде учител и младите хора решават, че може би не си заслужава такова себеизразходване, много енергоемко е това. Най-голямата мотивация е, че ти работиш с хора, работиш с деца, това е едно непрекъснато емоционално и енергийно зареждане. Няма как да не си „ в крак” с новото време, ако работиш с деца. Няма как да си архаика, няма как да си динозавър. Училището не ти го позволява”, категорична е тя.

В новия бюджет МОН ще иска нов ръст в трудовите възнаграждения на българските учители.
„Това се превърна в една голяма обществена дъвка, че учителите вече имат едно добро заплащане, което си заслужава да влезеш в професията, но попадайки вътре в системата младият човек вижда, че това съвсем не е така. Не можеш да живееш спокойно обезпечен с това, което получаваш като учител. Аз със смях слушах изявленията на високоотговорни чиновници, които казаха, че учителското заплащане се е повишило със 130%. Нещо, което е абсолютен блъф”, подчерта преподавателката.

И от мястото, където новите поколения градят знания, към мястото където за тях се строят нови жилища. Александър Димитров е инвеститорски контрол на строителен обект, а неговия шеф - Васил Михайлов – управител на строително-инвестиционна компания.

„Няма достатъчно кадри в сферата, в която съм се насочил. Смятам, че браншът има нужда от нови попълнения със свежи идея”, посочи Александър Димитров.

„Тези, които са обучени, знаят какво правят – за тях има глад. Може би една от причините е, че голяма част от тези хора заминаха за Западна Европа. Това, което наблюдавам е, че те се завръщат – тук са, защото условията в България и в чужбина горе-долу се поизравняват. Тук може да се печели достатъчно и може да се работи напълно, напълно нормално”, подчерта Васил Михайлов.

По думите на Адриан Николов недостига на кадри се дължи на няколко неща. „Едно от може би най-важните е отвореният пазар на труда в ЕС. Българските работници вече от повече от 15 години са свободни да пътуват и да практикуват своята професия на практика в цяла Европа. Докато повече специалности, които са свързани с висше образование са доста локално специфични. Тоест преместването на един специалист то PR или на един адвокат на западен пазар на труда е доста трудно, тъй като той разполага с доста регионално специфично знание. Преместването на един шлосер или пък строител или пък работник в земеделието е доста лесно, тъй като дори и да е необходима някаква преквалификация на фона на работата, която той би вършил в България в да речем един пазар на труда като Германия, Дания или Испания, то тази преквалификация е доста лесна и съответно интеграцията на западния пазар на труда протича доста безаварийно”, категоричен бе Николов.

Все пак нещо задържа кадри като Александър в страна ни. Ето какво може да привлече повече млади хора като него. „Перспективата, възможността за развитие, възможността да покажат себе си. Инвестиция в образование, инвестиция в това младите хора, които са в университета и в техникумите да придобиват реален опит”, подчерта Михайлов. „ Майсторите, отделните майстори, да отделят достатъчно време на по-младите, за да ги научат на тънкостите”, посъветва Димитров. „Въпреки хроничния недостиг на кадри, въпреки безработицата и ръста на заетостта, работодателите, които търсят да наемат кадри не са намалили своите очаквания”, заяви Николов от ИПИ.

Резервът работна ръка сред безработните се оценява като малък: между 140 и 160 хиляди души. Над една трета от тях – между 50 и 60 хиляди, са на пазара на труда от над година в безуспешно търсене на работа.

„Това наистина са хора, които често са възрастни, в изолирана реалност, с много ниско образование  и квалификация, дори и неграмотни в повечето случаи, което прави тяхното наемане на работа, дори и в много ниския сегмент на пазара на труда изключително трудно. Хората, които подлежат на обучение и могат да бъдат относително лесно интегрирани в някаква форма на производствена дейност, вече са на пазара на труда и вече работят”, подчерта той пред Нова тв.

Според анализа на Адриан Николов тенденциите не са необратими, но трябват мерки: да подобрим образованието, да насърчаваме ученето през целия живот, да активираме хората, които не работят, и да привлечем работници от други страни. Така гладът за кадри ще намалее, а строителството и образованието ще помогнат на икономиката ни да расте.