Травматичното мозъчно увреждане е нарушение в мозъчната дейност, причинена от външни фактори, обикновено свързани с пряка физическа травма на главата. Тя се свързва най-често с бивши или настоящи спортисти, които са претърпели редица удари по главата и съответно мозъчни сътресения.
Но не са само спортисти
Сред хората, преживяващи посттравматичен стрес, вследствие на мозъчно увреждане, са и голяма част от осъдените в САЩ. Тази статистика може да бъде съотнесена и към осъдените в останалия свят.
Ким Горгенс, лекар и изследовател в Колорадо, е направила изследване, с което доказва, че между 50 и 80% от всички осъдени имат нужда от хоспитализация, не да бъдат тикнати в затворите.
Сред жените тази статистика е още по-стряскаща. 95% от осъдените или обвинени жени са с мозъчно увреждане, което налага тяхната хоспитализация.
Това прави тяхното мислене по-трудно от обикновеното. Те изпитват затруднения в своята преценка, в своя контрол на действията и са много по-импулсивни.
Много често тези хора не осъзнават защо това е така, което ги прави още по-агресивни в опита им да разберат как стигат до такава повтаряемост на проблемите им.
Както добре знаем, в българските затвори е пълно с рецидивисти, които постоянно попадат там. А съдебната ни система не се грижи по никакъв начин за тях. Тя съди действията им на принципа "каквото за другите, такова и за теб", без да отделя внимание на всеки един поотделно.
Как ще изглеждат нещата, ако се изготвя отделен профил на всеки от тях?
Ако се създаде служба, която да изготвя отделен психологически профил на всеки един от осъдените в България, това би дало много по-добър възпитателен ефект върху тях. Първо - ще се знае точно какъв проблем има дадения индивид и по какъв начин може да се работи с него, за да бъде преодолян. Второ - самият той ще се почувства много по-добре, знаейки, че някой му отделя специално внимание.
Това по всяка вертоятност би довело до по-малък брой затворници и съответно до по-стабилна психически нация.
Glas.bg пита своите читателите си: Подобен индивидуален подход с всеки от затворниците ще работи в България? И би ли довел до по-малък брой рецидивисти?