Една обикновена сутрин във Велико Търново се превърна в неприятно преживяване за пътничка в градския автобус №50. Вместо рутинно пътуване към работа, жената е принудена да понесе гневните крясъци на шофьора — сцена, която споделя в социалните мрежи с разочарование и тъга. Разказът ѝ бързо предизвиква съпричастност и възмущение, като поставя на дневен ред въпроса за отношението в обществения транспорт. В свят, в който и без това мнозина започват деня си с напрежение, остава надеждата, че човечността няма да отстъпи пред грубостта.

„Здравейте на всички. Искаше ми се да напиша нещо хубаво, но уви... Отвратена е меко казано от крясъци на шофьора на автобус номер 50 тази сутрин, денят ми няма да е слънчев... Качвам се тази сутрин на автобус 50 от спирката на Халите, в посока Царевец. Заставам права вдясно от вратата (не на вратите). Местата бяха заети от учениците от Гимназията по икономика, а и аз не искам да притеснявам никого с моите в повече килца... Предпочитам за 3 спирки да седя права. Виждам колежка и тя става, защото ще слиза и да си кажеш поне „добро утро"...В този момент шофьорът почва да крещи да се махна от вратата и то на „ма"... Отговарям му, че не съм на вратата и го моля да е по-любезен. Казвам му, че ще пусна жалба срещу него...

Той продължава: "Пусни ма, каквото искаш пусни. Пречиш ми да виждам! Махни се от там и седни!" Отговарям му, че може човешки да обясни, че там преча на видимостта му и да не крещи... Уви, глас в пустинята...У чениците слязоха и за една спирка седнах... Разбирам го - вече на възраст, нервен, но защо трябва да крещи? Пожелах им здраве и да са по-любезни... Мълчание... Слязох и вече съм на работа с горчилка в душата... Автобусът беше с номер ВТ8606...

Имайте едно на ум като се качвате на тази 50-ка днес. Не заставайте прави, че не се знае дали следващия път няма да бъдете набити от шофьора! Бъдете здрави! И за сравнение - предпочитам електробусите, но те тръгват малко по-късно по график. Чисто, уютно, ниски за качване и слизане и много любезни шофьори и кондукторки... Нека бъдем преди всичко Човеци! И без това живеем в трудни времена. Нека останем Хора - не е толкова трудно,“ написа Райна Недялкова.