Няма да говорим за тях като за трета ръка хора. Няма и да ви представим една мила и сърцераздирателна картинка за хора с увреждания, защото това вече сме го виждали. Виждаме го всеки ден. Тези хора не искат съжаление. Те просто искат да покажат, че са преди всичко хора - способни, готови да покажат, че и те могат.

Точно това е и идеята на "Чудната градина" - инициатива на фондация в Добрич, която решава да предостави на хора с увреждания възможност за работа и развитие.

Идеята се появила доста отдавна, но реализацията й започнала едва преди около година. Това е инициатива на фондация "Св. Николай Чудотворец", а зад нея стои прекрасната Мария Методиева (жена с дългогодишен опит в сферата на социалните услуги) и д-р Хасан Ефраимов, който наред с работата в лекарския кабинет, се занимава и с градинарство.

Намерили избуял с растителност терен в периферията на централната градска част в Добрич и с общи усилия започнали да го развиват. Оградили го, почистили. Започнали с 12 хиляди лева и много хъс. Почвата била ужасна, имало предимно камъни и изобщо не ставало за отглеждане на зеленчуци. Но има ли желание, непременно има и начин и те го намират.

"Чистихме камъни цял ден. Тонове камъни сме махнали от градината. После получихме дарения и с тях си купихме малко тракторче. С него продължихме да извозваме камъни", разказа пред Glas.bg Мария.

Направили оранжерия с лук. Наели 22-ма души - всички с различна степен на увреждане и с много хъс започнали да го продават. Тиквички засадили между камъните, сложили тор. През лятото пък продавали краставици и домати. С изкараните пари направили друга оранжерия.

Даренията на добри хора пък инвестирали в капково напояване. Засадили зеле, което в момента е готово и вече се продава, на пазара.

"Целта ни не беше да станем градинари, не беше да станем и търговци. Искаме да променим отношението на обществото към тези хора Да им дадем работа. Затова направихме градината в центъра - за да е удобно за тях, да са видими. Навсякъде около нас има хора, има жилищни блокове - хората могат да ни видят от терасите си. От телената ограда се вижда как 22 души се трудят в тая градина. Те продават, те се усмихват на клиентите", сподели още Мария, която от 11 години е член на управителния съвет на фондацията.

Работещите в градината са с различни затруднения. По-голямата част от тях се трудят на 4-часов работен ден, а останалата - на пълен.

"Омръзнало ни е да говорим за подкрепена заетост. 30 години вече нищо не се е случило в сферата. Омръзнало ми е да обучавам хора. За последните 22-23 години от съществуването на фондацията са правени много проекти, но нещата вече са започнали да буксуват. Младежите имат нужда от друг вид услуги.

Много се шуми за хората с тежки увреждания, но те са много малък процент. По-голямата част от хората са високофункционални, но и те основно се издържат от социално подпомагане. Така че решихме да направим нещо видимо за тях. Искаме да покажем, че с малко пари може да се направи нещо голямо и можем да предоставим ефективни услуги за тези хора. Те са здрави физически и просто имат нужда от подкрепа, за да работят. Защо да взимат помощи, като могат да работят и да плащат своите данъци?

Не ми се говори на дългата тема как се съставят решенията от ТЕЛК и какви глупости се пише в тях. Те нямат нищо общо с трудовите способности на тези хора и с реалността. На нас не ни пука какво пише в решенията. Ние наемаме хора с различни увреждания. С някои от тях се познаваме от години", разказа ни още Мария.

Проведохме разговора си по телефона. Тя - вероятно някъде по задачи в Добрич, вмъкнала обаждането ни между другото сред всичките ангажименти. Аз - от София. И в гласа и обаче се усеща вълнението, хъса… Онази живина и ентусиазъм за промяна, които липсват у много от нас.

Живина, която е похвална, защото зад нея стои една много важна кауза - да ни накара дружно да разберем, че хората с увреждания не искат съжаление. Искат възможност. Искат да повярваме в тях, за да могат и те самите да си повярват, че могат.