В Драгалевци хората вече не си броят сезоните по листата на дърветата, а по това колко пъти са виждали един и същи крадец. Мъжът от снимката – синеок, разрошен, около 45 години – е заловен посред бял ден в събота, докато обира домове в района на ул. „За буквите“. Следва задържане за 24 часа… и връщане по същия маршрут, но този път с нови трофеи в раницата.
Постът на местния жител Тодорин Сивов в социалните мрежи описва ситуацията така:
„Хванат на местопрестъплението в събота, днес пак е тук – с откраднати вещи. Ще ги снимам довечера, дано някой си познае имота.“
Правилно прочетохте. Хванат, освободен и... отново на работа. Сякаш в системата има абонамент „Премиум престъпник“ с бърз достъп до свобода.
Това не е изолиран случай, а сценарий, който се повтаря – не само в Драгалевци, а в почти всеки български квартал. Полицията си свършва работата, задържа нарушителя… и след 24 часа същият човек отново обикаля улиците – този път, вероятно по-внимателен към камерите и алармите.
Резултатът? Жителите живеят с чувство на постоянна безнаказаност и разбират, че реалната сигурност е привилегия, а не право.
Според публикацията във Facebook, мъжът „набелязва неугледни къщи или вили, в които си личи, че няма хора постоянно“. С други думи – ако дворът ви е малко по-обрасъл, не сте боядисвали оградата или сте оставили щорите спуснати, вече сте потенциален клиент на крадеца.
Гражданите си разменят снимки, локации и съвети в социалните мрежи, защото явно това е по-ефективно от институционалния контрол.
Най-големият парадокс остава: Как човек, заловен на местопрестъплението, може да бъде отново на улицата след по-малко от денонощие? Докато хората заключват вратите си три пъти, системата отключва вратите на ареста с една заповед.
Тъжно е, че в квартал Драгалевци хората вече споделят снимки на крадци вместо залези. Не защото обичат сензации, а защото това е единственият начин да си помогнат взаимно. Докато държавата говори за „повишено чувство за сигурност“, реалността показва обратното – чувство за изоставеност.
