Живял някога един цар на име Вирус. Неговото царство било нeизмеримо и необятно. Земите му се простирали далеч по широкия свят. Короната му също била необикновено голяма и покривала цялата Земя. Тя не пропускала лъчите на Слънцето, заглушавала песента на птиците и отнемала земните радости.      

        Цар Вирус бил силен и могъщ злодей. Не обичал хората и им причинявал болки и страдания. Те се страхували от него и се криели по домовете си. Царят забранявал на всички да се срещат, да разговарят, да си подават ръка. Така той обрекъл хората на самота. Някои от по-възрастните се разболяли от мъка, простили се с този свят и си отишли завинаги.

        Настъпила зимата. Земята облякла отново своята прекрасна снежнобяла премяна. Но короната на цар Вирус похлупила и скрила красотата и. Хората не могли да се порадват, а наближавали коледните празници. Всички били в къщи със своите най-близки. Край елхата те очаквали светлия ден с надеждата за избавление.

        Оставали три дни до Коледа, а девойката Ваксина вярвала, че на Коледа стават чудеса. Тогава тя тръгнала да търси чудото, което ще помогне на хората в това тъжно царство.

Вървяла, вървяла и стигнала гъста, непроходима гора. Никъде не се виждала пътечка, но девойката не се уплашила. В този миг над главата и прелетели ято бели гълъби. Те повели Ваксина през гората и не след дълго пред тях се открила живописна гледка.

        Ясносиньото небе се оглеждало в малко езеро, а край него къщичка с вечнозелени храсти, покрити със сняг. Три бели гълъбчета се отделили от ятото, което продължило пътя си и кацнали върху покрива на къщичката. Привечер девойката влязла вътре да си почине, а след нея долетели и белите птици.

       Щом влезли вътре, се превърнали в красиви момци и девойка. Те разказали на Ваксина, че са деца на цар Вирус. Той ги прогонил и омагьосал, заедно с майка им.  Царицата-майка Медицина превърнал в езеро, а синовете и дъщеря си в бели гълъби. Само вечер те отивали край езерото, да бъдат погалени от своята майка и да пият от лечебните и води.

        В този миг сърцето на Ваксина трепнало, дали тази вода може да лекува мъка и тъга? По-големият брат, принц Пфайзер прочел тревогата в очите на девойката. Усмихнал се кротко и казал, че тази вода може да победи всяка  болка. По-малкият брат Байонтех отишъл до езерото и донесъл вода, а сестра му Модерна откъснала една зелена клонка от храста пред къщичката. Направила отвара и я поднесла на гостенката и братята си. Лицата на всички се освежили, ободрили и на свой ред Ваксина започнала да разказва за тъжното царство.

     До този момент никой не знаел, че магията на цар Вирус може да се разруши само, ако хората бъдат излекувани.

      Принцовете и принцесата в един глас възкликнали: - Лечебните води на нашата майка, царица Медицина могат да помогнат на хората!

      Неусетно настъпило утрото. Пфайзер и Байонтех разперили криле, литнали да търсят бялото ято и всички заедно да понесат в човките си от водата на езерото, към страдащите. Те кацали по домовете на хората и носели животворните капки. Политали отново и отново, и за три дни обиколили цялото царство.

     Модерна в това време събрала дружките си – бели гълъбици, показала им вечнозелените храсти. С красиви пируети птиците отнасяли нежните клонки на нуждаещите се. Не останал нито един дом без лечебното биле. На третия ден двамата братя и сестра им се върнали доволни в къщичката.

     Отишли да се разходят до езерото, а то побеляло от накацалите наоколо птици. Водите му леко се полюлявали, царицата  благодарила на бялото ято. Изведнъж Медицина се появила в цялото си великолепие, водена от децата си принцовете Пфайзер и Байонтех, и принцеса Модерна.  Магията била разрушена!

    Ваксина вече вървяла по пътя към дома.  Щом излязла от гората, забелязала, че царството е озарено от необикновена светлина. Като наближила видяла,че хората се прегръщат, смеят се, пеят,танцуват. Спомнила си, че днес е Коледа и отново за кой ли път повярвала в нейните чудеса. Всички се прибрали по домовете си весели и щастливи!

 Навън задухал силен, мразовит вятър! Извила се ледена вихрушка! Короната на цар Вирус се скършила и пръснала на безброй малки парченца, а самият той се превърнал в ледена висулка.

Тази приказка написаха за вас, скъпи, приятели Мариян и неговата баба! Подаряваме я на всички деца с пожелание за весела Коледа и щастлива Нова 2021 година.

 

                                                                                              Мариян Николов от III г. клас, гр. Пловдив, ОУ "Димитър Талев"