Колкото и да не ни се иска - социалното изключване в България съществува.
Всъщност социалното изключване е функция на множество фактори като здравен и образователен статус, нива на безработица, териториално разпределение на населението, достъп до услуги за ранно детско образование и грижи и други.
Тревожно е и увеличението на броя на живеещите в бедност сред децата у нас - това се дължи на сериозни структурни проблеми.
Има ги тези деца, които зимата ходят на училище без яке и без ботуши. Те не разполагат и с много джобни, за да отидат до близкото магазинче и да ги закупят любимата храна или напитка. Подобен е случаят на Ники. Огнян Исаев, който е активист за защита на правата на ромската общност у нас пише в профила си във Фейсбук, че Ники се справя добре по математика - смята бързо, но пък пише доста трудно цифрите (за възрастта си). Ники седи на последния чин - сам. Ники е усмихнат, игрив и сякаш доволен от положението си.
"Първото нещо, което ми извади очите при влизане в класната стая, бяха оголените крака на Ники. Може би защото съм баща на две деца? Може би защото съм ходил с галоши, скъсани обувки… на училище и съм стоял с часове с мокри крака - докато се прибера вкъщи. Но никога не съм ходил на училище със сандали и къси (очевидно малки) чорапи в началото на зимата. Времето днес бе дъждовно. Ники няма и зимно яке. Той нямаше никакво яке. Но Ники е на училище всеки ден - думи на директорката. И е ангажиран", разказва Исаев.
Мъжът искрено споделя, че очите му са се пълнили със сълзи през цялото време, но се е овладявал и си е търкал очите.
"Търках очите, все едно нещо ми е влязло - има деца, учители…, все пак. А си бършех сълзите, тайно, да не разбере никой. И пак му гледах краката. После го питах нещо… и си тръгнах. Излязох от класната му стая. А той все така щастливо играеше и смяташе с връстниците си", добави той и допълни:
"Не, няма да кажа къде живее Ники и кое е училището. Ако се огледаме и спрем за миг, ще видим хилядите деца, които пропускаме, защото сме свикнали - те са такива, те не искат, при тях е така и т.н.
Ники ще има топли обувки, яке, шапка и чорапи. Но не всяко дете като него ще има.
Днес преоткрих за пореден път защо обичам работата си (това е смисъл на живот по-скоро) и има огромен смисъл от това, което правим със стотици съмишленици. Даже тук не искам да коментирам поредният самозванец, който иска да изтрие точно деца като Ники от образователната ни система - като с гумичка молив. Но Ники е България и нейното бъдеще! Докато ме има, ще се боря тези деца да са видими, но и да доживеят справедливост".
