През изминалата година ни напуснаха редица известни и заслужили българи, които със живота и  дейността  си създаваха и популяризираха нашата България. Сред тях бяха талантливи актьори, учени, медици, публицисти и дипломати.

За съжаление  кончината на много от тях дойде ненадейно, като някои от тях станаха жертви на коварния коронавирус.

Поклон пред паметта им!

На 15 януари на 88-годишна възраст  почина българският писател, поет и драматур Цветан Марангозов. По време на емиграцията си в Германия става на множество игрални, документални и телевизионни филми.

Институтът за литература при БАН и Нов български университет организират научни конференции, посветена на творчеството на Марангозов. Негови филми са част от Софийския международен филмов фестивал през 2016-та.

На 22 март дойде черната вест за смъртта на обичаната театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова. Тя почина на а 87-годишна възраст след тежко боледуване. Лолова постъпва в Пирогов на 6 март с COVID-19.

Коронавирусната инфекция е преодоляна бързо, но последствията от съдовомозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за нейната смърт.

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Баща й е българин, а майка ѝ - от руско-украински произход. Татяна Лолова завършва актьорско майсторство столицата. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в трупата на Сатиричния театър. Тя е ярка актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение, но и с разтърсващ драматичен талант.

Носителка е на множество награди за творческата си работа.

Татяна Лолова ще остане в паметта на поколения българи с уникалното си сценично присъствие.

„Аз не умея да се пестя, винаги пея като за последно” – казва героинята на Татяна Лолова в „Дуенде" - моноспектакълът, който актрисата игра пред препълнени зали в продължение на 15 години.

Превъплътила се в множество роли в театъра, киното и телевизията, тя не без основание е наричана фурия, стихия, неизвестен летящ обект, актрисище, велика, титанична. Нейната откровеност, ранимост, сила и мъдрост са съхранени в документалният филм „Портрет на една дама”.

На 6 април след кратко боледуване от коронавирус почина бележитият журналист Георги Коритаров.  С провокативния си стил и чувство за хумор той е една от ярките фигури в българската журналистика.

 Завършил е специалност славянска филология – сърбохърватски език в Софийския университет „Климент Охридски“. Владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език.

Печат, радио и телевизия - той оставя следа във всяка медия, от която е бил част в своята над 30-годишна кариера.

Трагична новина сполетя българския футбол на 8 май. Тогава земния си път приключи бившият футболен национал Георги Димитров. Джеки, който е един от най-големите защитници в историята на играта у нас, се бореше с коварно заболяване.

Той си отиде си от този свят на 62-годишна възраст.

Легендарният централен защитник е роден на 14 януари 1959 г. в с. Гледачево, а кариерата си стартира в старозагорския Берое. След само един сезон е привлечен в ЦСКА, където бързо се превръща в основен лидер, записвайки 270 мача и 31 гола във всички турнири за "червените" в рамките на почти цяло десетилетие. Завършва кариерата си с екипа на Славия през 1990 г.

Димитров е петкратен шампион на страната с ЦСКА, три пъти печели Купата на България, също толкова трофеи има и в турнира за Купата на Съветската армия. Полуфиналист за Купата на европейските шампиони през 1982 г., полуфиналист в КНК през 1989 г.

Едва на 30 години почина талантливата актриса Лорина Камбурова. Черната вест дойда от далечна Москва на 27 май, именно там тя работи през последните 4 години. Причина за смъртта й е двойна вирусна пневмония. Впоследствие се разбра, че младата актриса е имала белодробни заболявания, които е криела през годините и дори се е нуждаела от трансплантация.

Нейните колеги и близки я описват като талантлив, лъчезарен и добър човек. Камбурова е имала тежко детство - още в ранна детска възраст родителите й се развеждат и грижите по нея поема изцяло майка й. Тя е и човекът, който подтиква Лорина да заобича театъра - 6-годишна е, когато я записва в детска трупа. За всеки рожден ден на момиченцето майка му го води на опера.

Камбурова завършва НАТФИЗ през 2014 година. Известна е с ролята на Леа в сериала "Връзки", популярността си печели с ролята си в сериала "Скъпи наследници".

Играла е и в много чуждестранни продукции, работи като модел и участва в множество реклами.

На 3 август, само ден след като навърши 60 години, почина българският актьор Николай Станчов. Роденият в Пловдив артист се е снимал в сериалите „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, “ Под прикритие“ и „Ягодова луна“.

Завършил е  ВИТИЗ през 1984г. в класа на проф. Гриша Островски. От 1991 е актьор на свободна практика. В периода от 1991 до 1994 г. играе в частната трупа на Малък градски театър – Пловдив. През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър „Аврил“ в Париж.

В киното е снимал в множество български и чужди продукции, между които „Нощем с белите коне“, „Денят на Владетелите“, „Очите плачат различно“, „Чуждия син“, “ Трите златни лъвчета“, “ Последния владетел на Балканите“, „Далеч от брега“ и други.

На 6 август внезапно ни напусна Радосвет Радев, създадел на "Дарик радио", основател  на най-големия приватизационен фонд „Доверие” и на приватизационен фонд „Албена инвест”.

Радев е роден на 21 юли 1960 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и е специализирал маркетинг и мениджмънт в САЩ.

От 1990 г. Радосвет Радев е член на УС на БСК и зам.-председател на камарата на обществени начала. На 19 юни 2018 г. е избран за председател на БСК, като наследява на поста Божидар Данев след неговата кончина. През 2018 г. Радосвет Радев е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обединяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

Носител е на орден "Св. Св. Кирил и Методий" за особено значимите му заслуги в областта на културата и е Доктор хонорис кауза на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

На 21 октомври след 6 месеца в кома почина икономистът Владимир Каролев. Каролев беше в тежко състояние след падане в Пирин през май, свързано с практикуване на екстремни спортове.

Той бе български икономист и финансист. Бивш общински съветник от НДСВ в Столичната община. През 2011 г. той бе кандидат за кмет за София.

Владирир Каролев се появява в обществено-политическото пространство след средата на 1990-те години като автор на статии по икономически теми, публикувани в печата.

През 2001 година става активен участник в предизборната кампания на НДСВ - партия,. През 2003 година Каролев е избран за общински съветник в София от листата на НДСВ и е преизбиран през 2007 и 2011. 

Младият медик д-р Радосвет Наков издъхна на едва 32 години. От няколко години той страдаше от клетъчен лимфом. Тъжната вест споделиха негови колеги на 12 ноември.

Д-р  Наков бе специалист гастроентеролог в София, експерт в областта на синдрома на раздразненото черво, функционалната диспепсия, възпалителните чревни заболявания и др.

През 2019 г. д-р Наков разказа във "Фейсбук", че му е отказано да стане асистент в Медицинския университет в София заради заболяването му.

Тази година д-р Наков бе отличен с почетния знак на президента за постиженията си в областта на медицината. А ръководен от него екип, разработил български проект за гайдлайн, спечели грант на UEG - United European Gastroenterology.

 

На 24 октомври ненадейно при трагични обстоятелства загина младият поп-фолк изпълнител Денис Теофиков. Той си отиде от този свят едва на 21 години.

Теофиков падна от седмия етаж на жилищен блок в София, като водещата версия за инцидента е самоубийство.

Близки и приятели на младия изпълнител споделиха, че е преди трагедията той е имал депресивни мисли.

Причините за случилото още се разследват.

На  8 септември почина Марин Бодаков, поет, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". 

Той е роден през 1971 г. в гр. Велико Търново. Завършва специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 2000 г. е литературен редактор на в. "Култура". Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на стихосбирките "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008) и "Наивно изкуство" (2011).

Председател е на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2014 г. През 2011 г. печели наградата за поезия "Иван Николов". Носител е на отличието Рицар на книгата на Асоциация "Българска книга" в категория "Печатни медии – вестници и списания" за 2014 г.

На 24 ноември почина дипломатът и бивш министър на външните работи Иван Станчов. Станчов е роден на 1 април 1929 г. в София. Той бе потомствен дипломат. През 1946 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати. От 1971 г. живее във Великобритания.

В кариерата си изпълнява мисията на посланик във Великобритания и Република Ирландия.

Носител е на много български и международни награди за дипломатическата си дейност, както и за дейността си в сферата на политиката.

Владее български, английски, френски, немски, италиански, португалски, гръцки, испански езици.

Наричат го "рицар с раница" "човекът-вдъхновение", "филантроп", "неуморен оптимист", "космополит", "патриарх на българската дипломация" , а сам той се определя като "заклет българофил" Привлича дарители, съмишленици и дарява време и средства в помощ на другите.

За паметта на България  дарява съхранени и ценни семейни реликви в Националния исторически музей.

В помощ на децата със специални нужди убеждава семейството си да предостави наследствената къща в Морската градина на Варна за нуждите на Фондацията"Карин дом" - с идея за нов модел и терапия на деца с проблеми и без подкрепа, в превенция срещу изоставянето им.

Първи декември донесе весттта за смъртта на обичаната актриса Надя Савова. Четвърт век тя бе част от Младежкия театър „Николай Бинев”.

Савова беше част от близо 50 постановки – както за възрастни, така и за деца. Някои от най-забележителните са: „Вълшебното перо“, „Спасителят в ръжта“, „Страната „Прави каквото щеш“, „Снежната кралица“, „Женитба“ и др.

Надя Савова беше известна и с множество роли във филми и сериали, както на екрана, така и зад него, озвучавайки много любими на българската публика персонажи, позволявайки ни да се докоснем до тях на родния си език.

На 22 септември едва на 56 годинипочина журналистът от Варна Неделчо Михайлов.

Той беше известен радио и телевизионен водещ в града, през годините е бил президент на футболен клуб, издател, музикант.

Неделчо Михайлов беше и районен кмет на "Владиславово".и тази  година излезе дебютната му книга "Балкански буквар", която съдържа 5 разказа и 6 новели.

Той бе роден през 1965 година. Учил е "Богословие" в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и "Право" във ВСУ "Черноризец Храбър"

Датата 25 октомври почерни сърцата на българските футболни фенове. Един от най-великите футболисти в историята на България Александър Шаламанов е почина на 80-годишна възраст

През кариерата си е играл в  ЦСКА, след което преминава в Славия София.

Трикратен носител на купата на България  В "А" РФГ има 265 мача (262 за Славия и 3 за ЦСКА) и 10 гола.

Обявен е за спортсмен №1 през 1967 и 1973 г. и за футболист №1 на България за 1963 г. и 1966 г. В "А" националния отбор има 42 мача и 1 гол, за "Б" националния има 1 мач, за младежкия има 3 мача и за юношеския – 4 мача.

През 1974 г. е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944 – 1974). През 2011 г. е избран от читателите в идеалния отбор на България за всички времена на поста десен защитник.

Като скиор е участвал на зимната олимпиада през 1960 г. в Скуо Вали (САЩ).

На 20 декември доц. д-р Мария Демирова - доктор на медицинските науки, прекрасен човек и изключителен специалист - пулмолог, деятел на експертизата на работоспособността, която до последния си дъх, повече от 40 години раздаваше знания и опит на хората.




На 20 декември ни напусна проф. Лъчезар Филипов. За приноса си към космическата наука през 1987 г. получава наградата “Циолковски” на руската академия на науките заедно с Карл Сейгън.

Той бе сред малцината високопоставени наши учени, които открито признаваха, че вярват в съществуването на извънземни. Професорът бе избран за научен секретар на Световния консорциум за връзки с извънземните.

Завършил е астрофизика в СССР. Работил е в Института по космически изследвания.