Какво прави един възрастен мъж посред бял ден на пейка в квартал „Дружба 1“, със събути гащи и поглед към детската площадка?
Вероятно ще получите някой от следните отговори: „Имал е нужда да се охлади.“ „Така си почивал.“ „Нищо не е доказано.“

Да, защото в България сме специалисти по търсене на оправдания за необяснимото, стига да не се налага институциите да си мръднат пръста.

Малки деца. На 11 години. Заговорени от възрастен непознат с демонстрирано неприлично поведение. И то не в тъмна уличка. А в сърцето на квартала, в 16 часа следобед. Момичета, уплашени. Бягство. Телефони, вадени да снимат. А „героят“ на деня – избягал като плъх, веднага щом бил застрашен от документиране.

Въпрос към институциите: Къде сте? Къде е кварталният полицай? Къде са патрулите? Къде е превенцията по местата, където децата играят беззащитни?

Защото тази история щеше да е просто „градски слух“, ако не беше публикувана от разтревожена майка. И ако не бяха съученичките на детето, които разказват едно и също. Някой се разхожда, говори с малолетни, съблича се и изчезва. И това не е първият такъв сигнал.

Здравейте група! Пиша Ви с огромна тревожност!!! Вчера дъщеря ми, която е на 11 години и още няколко нейни съученички, са видели този мъж, седнал на една от пейките зад 100 блок Дружба 1, със събути гащи и нататък се сещате за какво става въпрос, не ми е удобно да цитирам, като това се случва около 16 часа! Въпросният обикаля площадките и заговаря малки деца! Децата не са успели да го снимат в лице, защото като извадили телефоните, той избягал! Моля предупреждавайте децата си за такива съмнителни типове!, пише в социалните мрежи Мария Кирилова от София.

Докога „изглеждал странно“ ще е недостатъчно, за да бъде проверен? Колко още „съмнителни типове“ трябва да заговарят деца, за да спрат да бъдат просто снимки във Facebook? Какво трябва да се случи, за да има реална реакция?

Родители: Говорете с децата си. Не ги плашете, но ги научете да бъдат нащрек. Хора от Дружба: Ако го видите – не мълчете, не подминавайте. Снимайте, обадете се, сигнализирайте. Полиция и община: Това не е просто сигнал. Това е потенциална опасност за деца. Реагирайте така, сякаш става дума за вашите.

И последно: Ако някой ви каже, че няма доказателства – напомнете му, че в цивилизовано общество децата не носят отговорност за собствената си сигурност. А възрастните, които подминават с мълчание – са част от проблема.