Ще ви разкажем една истинска, трогателна история – за силата на човечността, за състраданието, което обединява напълно непознати хора, и за това как една обща кауза може да превърне виртуалното пространство в реална сила на доброто. Това е разказ за една малка животинка в беда и за големите сърца, които се събраха, за да ѝ помогнат. История, която ни напомня, че когато се изправим пред трудност с отворено сърце, чудесата наистина се случват.

Всичко започва с един съвсем обикновен пост във Facebook, в местна група на град Стара Загора. Денят е 22 март, точно 13:00 часа. Ивана Гочева споделя с останалите членове на групата тревожна случка: малко кученце е попаднало в опасна ситуация. Главата му е заклещена в пластмасов буркан. Без да може да се освободи, без достъп до храна и вода, изплашеното животинче се лута из квартал "Железник", бяга от хората и не позволява никой да се приближи достатъчно, за да му помогне.

„От сутринта се мъчим със семейството ми да го хванем и да го измъкнем, но не успяваме“, пише Ивана в публикацията си. „Ако има доброволци в района, могат да се пробват, защото е наплашено и бяга. Трябва да се обгради. Не се знае от кога е така и не е пило вода и яло.“

Само няколко часа по-късно, този зов за помощ успява да надигне вълна от съпричастност. Старозагорци, които до този момент дори не са се познавали, се организират, събират се и се отправят към посоченото място – обединени от едно: желанието да спасят животинчето. Но въпреки усилията, в този първи ден мисията се оказва неуспешна. Кученцето е уплашено и трудно уловимо.

Никой обаче не се отказва.

Доброволците решават да направят втори опит – организират акция в неделя, 23 март, от 10:00 часа. 11 души се отзовават. Всеки от тях воден от надеждата, че този път ще успеят.

И идва добрата развръзка.

„То позна една от жените, защото го храни, и само отиде при нея“, разказва по-късно в коментарите Анна Георгиева – една от участничките в спасителната акция. Благодарение на упоритостта, търпението и обичта, кученцето най-после е спасено.