Българските пътища често приличат на лош комедиен сериал: сюжетът е абсурден, сценарият е непредвидим, а главните герои – шофьорите – живеят в паралелна вселена, в която правилата са „по избор“, а физичните закони не важат.

Последната серия се развива в гъста мъгла, където видимостта е ниска, но самочувствието – както винаги – е на максимум.

Пост във Facebook на Stanislav Stanchev събира стотици реакции с елементарен, но в България явно революционен апел: „Карайте с къси светлини, стопове за мъгла и халогени!“

Да, правилно. Къси. Не дълги. Не дневни. И най-вече – не „никакви“.

Защото, както се оказва, част от шофьорите ни искрено вярват, че: мъглата ги вижда, останалите ги виждат телепатично, а ако са включили радио, значи и фаровете светят...

Но истинската драма започва в коментарите.

Крушките – виновни са!

Някои участници посочват новия национален враг: китайските крушки. Според тях те не просто заслепяват, а директно вадят очите на другите водачи и вероятно нарушават и озоновия слой.

Други обаче философски отбелязват:

„Проблемът не е, че са китайски, а че ги слагат в рефлектори, където не им е мястото.“

Накратко – не е важно произходът на крушката. Важно е дали тя свети на пътя или в очите на всички останали.

Добавяме към уравнението и „angel eyes“ – защото какво е пълна мъгла без малко светлинно замърсяване?

И накрая – бисерът, достоен за учебниците по психология на движението:

„Народ, който в мъгла шофира без светлини, а в ясен слънчев ден е пуснал дългите, не може да бъде унищожен.“

Това е не просто сарказъм. Това е диагноза.

Нека бъдем сериозни за 10 секунди

При мъгла:

дневните светлини не са достатъчни – те не осветяват задната част на автомобила

дългите светлини се отразяват в мъглата и влошават видимостта

мъгла + LED прожектори в неправилни фарове = заслепяване и риск

А най-вече – шофирането „на усет“ работи само в селски поляни, не на път с други хора.

Иронията е забавна. Последиците – не. Шегата е добра, когато няма жертви. Но при реални инциденти със загубена видимост – няма китайски, немски или космически крушки, които да върнат човешкия живот.

Мъгла не значи „аз съм невидим герой“, а изисква:

къси светлини
задни светлини
мъглени фарове при нужда
нормална скорост

Накратко: „В мъгла не се шофира с инат, а със светлини.“

И ако трябва да обобщим българската реалност: Физика, оптика и ЗДвП може да не са любимите ни дисциплини. Но здравият разум не се продава в „китайски“ и „немски“ варианти – или го имаш, или не.

А мъглата не прощава на никого.